Постинг
23.02.2012 08:43 -
АКО МАЛКО ПОНЕ СЪМ ТИ МИЛ


Аз за тебе съм всичко и нищо – въглен в ледник – и пепел в огнище,
мъж и вятър в пламтящо стърнище –
пепелище,
в което
птици феникси с крясък
поетът във мен – укротител на птици – взриви,
охлюв – лъскам си пътя до блясък –
свличам патините от мрамора с бързоструйни масури от пясък,
люшкам сетните летни треви –
вик в листак на момче, подир който птица литва в небето –
аз съм птица
в зеница
на светло момиче по мрак –
аз съм чичкото с шапка от вестник, сгънал истините на мракобесниците,
плюл на всичко – заспал в листопада под кестена –
нито жив, но и нито животец кой знае какъв съм живял,
аз съм вятърът с глас на среднощен чакал,
аз съм дъжд през олука, гъргорещ потопа на всички световни езици,
изригнали от разкопките – плиснали светлоструйни въртопи от Вавилон,
аз съм гълъбът бял – пряспа литнала сняг – и кашон за клошаря и псето –
аз съм просто момчето, вплело цвете из твоя бретон –
отмини ме, тъй както се минава в пустиня край кактус –
аз гнездо свих на скършен бодил,
нямам име,
погали ме –
ако малко поне съм ти мил...
Погали ме?
ИЗВЪНЗЕМНА АТАКА | SuperAstro.net/blog
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
Прилики и разлики между предишното и нас...
ПРИЯТЕЛИТЕ СИ ОТИВАТ
Прилики и разлики между предишното и нас...
За мен ти си всичко и нищо - и пламък, и лед,
и стъпки на плажа, които морето стръвнишки яде...
спотаения мрак в ъгъла, и плач на дете,
дори вой на чакал, отекнал нощта...
Погалих крайпътен бодил - стършел гнездо в него свил -
с кръвта нарисувах в праха
карта към мойта душа.
цитирайи стъпки на плажа, които морето стръвнишки яде...
спотаения мрак в ъгъла, и плач на дете,
дори вой на чакал, отекнал нощта...
Погалих крайпътен бодил - стършел гнездо в него свил -
с кръвта нарисувах в праха
карта към мойта душа.
spenova написа:
За мен ти си всичко и нищо - и пламък, и лед,
и стъпки на плажа, които морето стръвнишки яде...
спотаения мрак в ъгъла, и плач на дете,
дори вой на чакал, отекнал нощта...
Погалих крайпътен бодил - стършел гнездо в него свил -
с кръвта нарисувах в праха
карта към мойта душа.
и стъпки на плажа, които морето стръвнишки яде...
спотаения мрак в ъгъла, и плач на дете,
дори вой на чакал, отекнал нощта...
Погалих крайпътен бодил - стършел гнездо в него свил -
с кръвта нарисувах в праха
карта към мойта душа.
Благодаря.
Чу
Силни думи...!!!
"...аз съм гълъбът бял – пряспа литнала сняг – и кашон за клошаря и псето –
аз съм просто момчето, вплело цвете из твоя бретон –
отмини ме, тъй както се минава в пустиня край кактус –..."
цитирай"...аз съм гълъбът бял – пряспа литнала сняг – и кашон за клошаря и псето –
аз съм просто момчето, вплело цвете из твоя бретон –
отмини ме, тъй както се минава в пустиня край кактус –..."
Здравей Чу,започнах да те търся.Обичам простите неща ,казани по точно твоят начин.Може би мислим подобно ,само че твоята дарба е да боравиш с думите ,а моята с черпака ,но важното е да ти докосва душата ,дълбоко под лъжичката,поне аз така го усещам.Вече си ми приятел,дори виртуално ми действуваш страхотно.Със сигурност следващият ми специалитет ще носи твоето име т.е. Чу. Усещам го леко лютиво,разнежващо плодово и уникално мазна и изненандващо хрупкава хапка,която в първият момент те стресира,а после те праща там ,където искаш да си.Моля те продължавай да ме вдзъхновяваш.Ясно е ,че всички имаме нужда от споделяне.Благодаря.П.С.Забравих алкохола-Червено вино.Наздраве!
цитирай