Закроти ме на скут – завърти ме на тръгнали лави,
не ме пускай – ще се срина – и на магмите твои изтлял,
аз ще зная защо Бог ме прати при теб – да се слави, да святится Жената, която за мен е посочил – и за мен е избрал.
Искам да те целувам – да си мека и мокра – да си горска дъхтяща дъбрава,
да разгръщам с гърдите си полетялото твое тяло над отнесени птичи гнезда,
да те нося в спиралите на дъжда – трепетлика, седемструйна изпъната моя дъга,
искам да падна в бездънната власт на смирената мъжка забрава,
след която няма после – и утре не е в календара – има само сега,
да те гледам в нощта как на пламнали сипеи ти се свличаш пред мен –
полетяла из врящите струи на безлюдните северни гейзери,
на гръдта ми да падат Исландии и Чукотки
с разкъртени – полетели през твоите изумени очи – небеса,
а после кротко да стана и да изпея за теб всичките си поезии –
ако силици имам да си чуя изобщо гласа.

Какъе ти глас:) То гласище! :) Изумяваш с поезия! :)

Боже, умолявам Те, изпрати на този Мъж тази Жена. Да го закроти. Да го изпепели. Посочи му я и сбъдни словата му. Че е вампирясал и вампирясва всички които го четат.

Разбирате ли как всеки ден, с всеки нов постинг в блога ние ставаме свидетели на СВЕТОВНА поезия, която ГОЛЕМИЯТ Валери Станков създава, а ние я съпреживяваме, онемели в безсилието на собственото си не/умение да я огласим, благоговеейки пред силата, красотата, самобитността на поезията му, за която националните награди са блед жест на признанието, което Той заслужава, Той, нашето 4udovi6te !!! За Валери Станков трябва да се говори от високи трибуни, blog.bg е тесен, недостатъчен, тих.
Поклон Валери пред таланта ти! Да не секва !