Навярно ще изгубя звук,
а сетне цвят, светлик и говор – и ще мълча – акула чук,
и ще хриптя – закъсал „Роувър",
ще бъда тъжен аргонавт,
с ракета спрял в девета глуха,
живот ли е – на овърдрафт –  
да спя и супата да духам,
а ти да лягаш всяка нощ
до мъж, когото не обичаш,
да гладиш панталони клош,
да чистиш пяна след бръснича,
да режеш лук за мусака,
да топлиш спомени на фурна...
Замахна ли за миг с ръка,
аз този свят ще го катурна.
Ще бъда твой – и, ако ще
светът ми да се срине с трясък
и вятърът да ме смете –
една лопатка лунен блясък,  
ще пиша с птичите пера
което цял живот съм писал:
изгубя ли те, ще умра –
мъж, от когото
няма смисъл.

Прекрасно признание...

Ще бъда твой – и, ако ще
светът ми да се срине с трясък

zamahna li za mig s raka..az tozi svqt 6te go katurna......ako q obi4a6..prosto i pomogni

само 4udovi6te-аргонавт във Вселената на Голямата си любов! А тя му е космодрум под лунен блясък!

на прага ти оставям.Пиши! Правиш го красиво.

Страшно и решително чудовище !;)

В едно затънтено село в Турция си изхвърлили телевизорите хорицата. Та да се срещат често, да пеят и да се прегръщат, като в отоманско. Оставили само един в кръчмата да подочуват новините. Ама ги заглушавали и тях с песни...

Ти си, който можеш! Радвам се да те открия тук.

Zatrogva6to, dokosva6to, vliqe6to. 4udesno! Pozdravleniq!

Zara