Няма го вече кино „Благоев” – стана казино – да носи късмет. Де ли изчезна момичето мое, що си целувах на седмия ред? Де ли са нашите светли минути с френския филм без начало и край – спеше Белмондо на момини скути, а пък актрисата пиеше чай. Празно е мястото двайсет и първо, няма я рокличката на райе. Сигурно някоя лоша свекърва казва му – туй е така, туй – не е! Вечер говорят щ за комунизма, който ще кацне на автопилот. И като филм покрай нас се изнизва нашият тъй паралелен живот. Питам се, хлътна ли днес във казино, що диря тук, за какъв ми е чеп? Все ми се чини, че влизам във кино – в кино „Благоев” за два часа с теб. 

Всичките Ви стихотворения са много хубави!
Благодаря, че си споделяте тук с нас!

Страхотевично стихотворение, Чудовище чутовно!!!!!!

Все закъснявах за прожекцията на филмав това кино, ама кофти лента там не съм гледал. А може би ти говориш за варненско с това име?

i na men mi haresvat stihotvoreniqta ti

много тъпо, беше едно наистина символично кино. трябваше да го оставят като музей на киното.
и точно си го възпял.
6 си, да знаеш Станков !
:)

пиши един коментар и ти де, ааааааааа ! :)

всеки си има едно такова кино, което може да гледа само на кино в спомените си.