Хладни утрини. Хладни жени.
Булевардите – мокри, пустеят.
Върху плажа се стелват вълни.
И мъгла на фандъци по кея.
Мокър – гасне и старият фар.
Светлинките му кой ще ги види?
Тук-таме някой смахнат рибар
чепарѝ дребошляци сафриди.
И мелтемът, прегракнал от яд,
все по-ледни валкирии свири.
Омърлушени чайки редят
край морето печални шпалири.
И далечното слънце мъжди.
Хоризонтът си скъса каиша.
Водораслите тръскат бради
и самотните пясъци бришат.
Вече свършват красивите дни.
И не питай какво ти остана.

И на тръгване просто гребни
от брега шепа сребърна пяна.

26 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 9, 20 ч.

Да дойдат мокрите сънища!
:)))

И това ще стане, Ник. :-)
Чу

Поредния филигран!

Благодаря.
Чу

"Водораслите тръскат бради...!
Еша си нямаш, Чу.

Ще ти донеса една стиска черни водорасли в София, Иличе, по-чорлави са и от моето брадище! :-))))))))))
Чу

оо, даа!!
едно от най ,най красивите, и силни...които си написал...
Няма др град като Варна и морето - и др.такива като Варналии, и добричлийки

ако, Жена ти е Добруджанка, зодията..няма значение!!
весел и спокоен ден,Чу!

Жена ми е "почти" добруджанка, Джу, родена е в град Шабла.
Дай, Боже, всекиму такава Жена!
Благодаря.
Чу

И мелтемът, прегракнал от яд,
все по-ледни валкирии свири.
Омърлушени чайки редят
край морето печални шпалири.

Казах ли ти, че си велик!

През зимата покрай морето няма ли живот?

Да, така е.
Чу

Да. И глухите чуха.
Чу

Има, и то какъв!
Чу

Благодаря, Джу.
Чу