... тъй както мравката щипука – и дългия ми път сече, 
и пожелава ми наслука, и на добър ти път, момче! – 
на „ти” със хорица и птички, всеопрощаващ и смирен,
живея просто като всички, и – както казват, ден за ден,
и изгревите идат – светли като тибетски мъдреци,

и аз превалям километри, поел в енергиите „Ци”, 
ненавист, злоби и омрази загърбил със премислен жест, 
дано пък утре Бог ви пази! – щом като аз не смогнах днес, 
да легна и да спя, тъй хрисим, дете под звездния покров! – 
защото този свят крепи се на простото словце – Любов.

29 април 2019 г.
гр. Варна, 20, 05 ч. 

И си обърза задника:

07:22 - rosiela
06:05 - barin
04:32 - yavorkostov
30.04 22:24 - level6661
30.04 22:18 - rosiela
30.04 22:12 - rosiela
30.04 22:05 - rosiela
30.04 21:50 - blogbg
30.04 21:22 - rosiela
30.04 21:12 - rosiela

Чу

Обич и човечност във всеки стих!

Добро утро, Иличе!
Благодаря.
Чу

Гнусна баба.

Прекрасна изповед!!!!!!!!!!!!!

Благодаря, Девойчице Вселена!
Честит празник!
Чу

Правилно живееш.

Завистта е присъща на посредствеността.

Да, така е по-чисто.
Благодаря.
Чу

Стара максима.
И все така валидна!
Чу

Човешко и истинско.

Казах ли ти, че си велик?

И не само велик, Божествен си!

Благодаря.
Чу

Да.
Вече да.
Чу

Те двете неща си вървят ръка за ръка! :-)))
Чу