

... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон,
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,
по пейките във Морската градина дори боята сгърчи се от студ,
и аз готов бях да се обзаложа! – че го проводих в залеза му риж,
набръчка плажът жълтата си кожа – и хоризонтът опна сив каиш,
престанаха да бъдат вече мои тъй простичките – нявга! – чудеса,
пред теб да кротна морските прибои, да милне вятър твоята коса,
в най-тихия въртеж на листопада да се изгубим в парка – две деца,
и да търкулна, мила моя Влада, над теб – отново! – летните слънца,
преди да изплющи мелтемът в здрача, морето да се вдигне дармадан,
с три мидички и щипки две от раче да ти завържа есенен гердан,
на тоя бряг – заточеник бездомен, от теб съм жив, и дишам светлина,
най-хубавата в моя сън и спомен– за обич и за мислене! – Жена,
вълната сцепи дрипави парцали, медузите си тръшна на стада,
единствено мелтемът ми погали със ледни пръсти бялата брада,
девойчиците с мачкан лак ботушки и този път не спряха покрай мен,
и, стиснал томче стихове на Пушкин, отвъд изпращам миналия ден,
старик – надянал вехтата си грейка, спрях зимите си вече да броя –
седя самин на Седмата си пейка – и чопля с нокът блажната боя.
26 декемврий 2018 г.
гр. Варна, 14, 05 ч.
Останалите, дълго ще стане.
:)))
Останалите, дълго ще стане.
:)))
Благодаря, Ник, бях забравил за този филм.
Светла Коледа за теб и твоите близки хорица!
Чу
Благодаря.
Чу
Сполай ти, девойчице Вселена!
До нови срещи - утре по същото време! :-)))
Чу
Трогателно стихотворение, посветено на смъртта на улично куче, публикува днес във Фейсбук големият поет на Варна Валери Станков. Пълните му с горчивина строфи предизвикаха съчувствието на мнозина.
Ето и самите стихове:
ДНЕС ЗА 5 МИНУТИ БЯХМЕ ХОРА
... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа,
сетне върза трупчето с каиш – да го кара на екарисажа,
беше то любимец на квартала – много умно, мило и добро,
махаше към мен с опашка бяла – малка топка чорлаво габро,
цапаше ми всичките фланелки, викаше ме сетне – да перем,
с него даже щракнахме си селфи с моя допотопен джиесем,
с кокалчета хранех го на двора, спеше ми край пътните врата.
Днес за пет минути бяхме хора, млъкнали в лицето на смъртта.
27 декемврий 2018 г.
гр. Варна, 9, 55 ч.
Да е жив и здрав сина ти!
Трогателно стихотворение, посветено на смъртта на улично куче, публикува днес във Фейсбук големият поет на Варна Валери Станков. Пълните му с горчивина строфи предизвикаха съчувствието на мнозина.
Ето и самите стихове:
ДНЕС ЗА 5 МИНУТИ БЯХМЕ ХОРА
... старичкото, болно вече, псе падна – и умря на булеварда,
и гърбът му спря да се тресе, и край него спря да диша Варна,
пъплещите в Нищото коли стихнаха – железни кавалкади,
две Айшета кацнаха с метли, и платнище някой в миг извади,
край бордюра спря един бакшиш и свали клиентите с багажа,
сетне върза трупчето с каиш – да го кара на екарисажа,
беше то любимец на квартала – много умно, мило и добро,
махаше към мен с опашка бяла – малка топка чорлаво габро,
цапаше ми всичките фланелки, викаше ме сетне – да перем,
с него даже щракнахме си селфи с моя допотопен джиесем,
с кокалчета хранех го на двора, спеше ми край пътните врата.
Днес за пет минути бяхме хора, млъкнали в лицето на смъртта.
27 декемврий 2018 г.
гр. Варна, 9, 55 ч.
Да, Ник... неизбежно нещо е смъртта.
Дали за куче, или за човек, винаги идва.
Благодаря.
Чу
Да е жив и здрав сина ти!
Благодаря! И - наздраве за Стефановците, наши близки и приятели!
Чу
Мелтемът е вятър, предвестник на есента, който започва да духа в края на август по Северното ни Черноморие.
Благодаря, Ведрина.
Чу
престанаха да бъдат вече мои тъй простичките – нявга! – чудеса,
пред теб да кротна морските прибои, да милне вятър твоята коса,
престанаха да бъдат вече мои тъй простичките – нявга! – чудеса,
пред теб да кротна морските прибои, да милне вятър твоята коса,
Благодаря, Валюше.
Чу
Баба ти Друсанела Ко-путкова с 9-те виши и 3-те полувиши от от СимьонуФФФци! :-))))))))))))
Чу
Не? Цял ден се чудя що мълчиш? :-))))))))
Чу