... откъм смълчаната гора, три вятъра на шал заплела, 
с червена блузка от ликра и жълта шапка със кордела, 
развяла дрипави поли – за мен ли? – есента пристига, 
насмете лятото с метли, развихри прашна пашпалига, 
щурчетата ми закроти, светулките ми – разпиля ги! –

в пръстта край мен заби пети, обрули ореха с тояги,
преспа на мокрото поле, дъждът бе неин дом и стряха,
и подир птичите криле – за сбогом! – даже не помаха,
след мен на пътните врата мъглата тръшна мокра вълна – 
когато идва есента, си тръгвам с лятото на хълма.

16 август 2018 г. 
гр. София, 18, 20 ч.