... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак, 
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт, 
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи, 
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи, 
асмичката край плевника колтучи и кръсти се – дано да завали! –

и – ако лавне глухото ни куче, се буди дядо с третите петли, 
не зная – ще пере ли, но събира дъждовната вода във три ведра,
в млекцето на козата през гевгира – за мене ли? – каймачето обра, 
по звездната пътечка из Всемира пих глътката небесна благодат,
и тръгвам подир дядо – на баира, по който няма връщане назад.

28 юлий 2018 г. 
гр. Варна, 15, 25 ч.

    

Благодаря ти за този спомен!

Не плачи, чедо... ще ти купя китайско ветрило от панаира! :-)))
Чу

голяма поезия!

Не се занимавам с дребошляци. :-))))))))))))))))
Благодаря, Валюше!
Чу

Велик си!

Е, нормално... при тая "поетическа" блогова посредственост! :-)))))))))))))))
Чу

Великолепно!
Тази есен се навършват 40г от земния край на дядо.
Като дете ме пращаше за цигари - слънце, ударни и други. Винаги бяха по 19 в кутията :)
Веднъж забележка не направи.
Издъхна в ръцете ми, Господ да го прости.

И аз си "крадвах" от благия тютюнец, Ник.
Благодаря, че сподели!
Чу