... две девойчици с летни кънки срещу мене през парка летяха, 
забучаха в мен буйни реки! – скрих молива с тефтера в силяха, 
и – жребец, изпръхтял пред езда, аз наострих уши и душица! – 
пих дори минерална вода, в бързината си спомних три вица, 
попригладих мустак и перчем в тоя царствено мъжки следобед! –

заприличах на масленка с крем, пък и поглед извадих – особен, 
и се сетих, че, май, бях поет? – писах няколко тома със песни, 
бях готов да им кажа сонет от Петрарка, дори и от Шекспир, 
много дълго се взирах след тях, те не спряха край мен – сиромаха, 
и събрах само шепичка смях! – две девойки край мен отлетяха.

20 юний 2018 г. 
гр. Варна, 7, 55 ч. 

Душата е винаги млада, Валерий!
чета ти стиховете, и ми се топли..Сърцето..
ноо, онова за , нашите синове, ми е любимо...
сякаш, в Душата си ми чел..
прегръдка,Френд!

И аз го обичам това стихотворение, Джу.
Благодаря.
Чу

и – жребец, изпръхтял пред езда, аз наострих уши и душица! –

Ама как си го видял само!

ей, не спят простолите и росинантите!!!!

С добри очи, Валюше.
Няма друг начин.
Благодаря.
Чу

Друсат ги разни шизо-болежки.
Нека се пържат. Проблемът си е техен.
Чу

Как ми се иска днес да бъда художничка, да нарисувам и силяха, и жребеца, и погледа особен към летящите девойчици две, да надзърна в тефтера със сътворените песни и сонети....Уви!
Мога само да кажа: Благословено да е словото ти, римите, които се леят като бистра кладенчова вода! Благословен да си и Ти, Поете!!!

Тъй не се научих да рисувам, gessos, а толкова ми се искаше...
Благодаря.
Чу

Достоен дядка, само дето...
Ти слагай римата!
:)))