... тишината дъхти на зюмбюли и на дворче със вехти асми,
баба кротко коси ще забули под косичник с две бели тасми,
дядо тръни с теслата ще частри край купчинката слегнала тор,
ще му каже комшията здрасти, спрял до нашия килнат стобор,
котаракът, изпънал се възнак, ще изчезне след миг без следа,

черни скалпели в белия въздух – лястовички ще вият гнезда, 
и на спирката вятър ще стене в некролози с добри имена – 
дядо Станко и баба Елена в безпределна – за сън – тишина, 
и – макар да личи, че е пролет, мен ме няма, да! – няма ме там.
Бях един закъснял богомолец за молитва – в обрания храм.

1 май 2018 г. 
гр. Варна, 8, 20 ч.

черни скалпели в белия въздух – лястовички ще вият гнезда,
и на спирката вятър ще стене в некролози с добри имена –

С прошедшим празником 1-го мая!
В тази къщурка цял живот да се мая.
5 лет читал в. Труд и опять мързелив.
И вчера пили только хмел пенлив :)))

А мързела е предвестник на всякакви болежки!

докосна най-нежните струни. а какво са тасми?

Благодаря, Валюше.
Чу

Благодаря.
Чу

Тасма, това е лента.
Чу

Тъжно!
Много тъжно!
И толкова образно! Особено за лястовичките!
Преди години на нашия прозорец на пети етаж лястовички свиха гнездо.
Беше вълнуващо! Но и те изчезнаха, както и врабченцата...сред паркове и градини, около блоковете... :(
Както и тази тъжна картина на изчезналото завинаги детство, описани с такова дълбоко чувство и неподражаемо майсторство.
Поздрав, Маестро!