... за мен ли сивото врабче из парка кротко чурулика, 
или морето ме влече? – връз туфи живнала тръстика,
за мен ли вейва пролетта фишу? – и рокличка ефирна, 
и аз край нея, ща–не ща! – остава ми да си подсвирна, 
за мен ли дългият сафрид върти се в шеметни пасажи, 
и Дядо Боже с тъжен вид по цял ден мижи, да ме лажи,

но аз това съм го живял? – цъфтежът вече ми е скучен,
години газих блатна кал, преди да се превърна в ручей, 
ще издържа ли?... До кога? – не бях ли зрителна измама
в безкраен въртел по кръга, от който, май, че изход няма? – 
безкраят ще ме отвлече – в прахта търкулнато колаче, 
щом пее пролетно врабче, навярно Господ горко плаче.

29 март 2018 г. 
гр. Варна, 17, 20 ч. 

1 бе недоволен, от телефончето :)))

Благодаря, анонимен.
Но защо си анонимен?
Чу

Аха... сега вдянах.
Да си купиш стар телефон с бутончета, те са безгрешни! :-))))))))))
Чу

години газих блатна кал, преди да се превърна в ручей,

Какво повече да река - поезия!

Така беше.
Благодаря, Валюше.
Хубав петък - и прекрасни почивни дни!
Чу

Перфектен си както винаги, Маестро. Честита да ти е голямата награда "Варна"!

Благодаря, Иличе, адски си мила със старото Чудовище! :-)))))
През май ще ти донеса мидички от морето!
Чу

Валери Това е едно от най-добрите ти
Караш ме да се смея и да плача едновременно майсторе
Благодаря ти извинявай че закъснях
насам натам бях

Чета и препрочитам, чета и се възхищавам!
Чета и изричам с възторг:
ЧудоТворец!!!!
Поздрав!

Добро утро, чедо, никога не е късно човек да рече добрата си дума.
Благодаря.
Чу

Благодаря, gessos!
Хубави почивни дни, и поздрави от морето!
Чу