Обръснатият плаж под мен скрипти 
и гларусът пищи като сираче, 
забил край съблекалните пети, 
един педал за лятото си плаче, 
разкапаното водно колело 
от вятъра започна да скрибуца, 
но лятото си литна с НЛО, 
или отпраши с циганска каруца, 
и – помня, че не бях така пиян, 
макар че вече паднал бях зад борда, 
събрах ти шепа миди – за гердан, 
и ти ги вързах на рибарска корда, 
октомврий влезе в адската си власт 
и взе с деня ми да се разпорежда: 
дали да се натряскам до несвяст, 
или да се побъркам от надежда? – 
че някой ден – кога? – и аз не знам,
във следващ век, из някоя епоха 
на плажа мой – пустиня от сусам! – 
да ме прегърнеш – същият пройдоха, 
да те прегърна – в рокля на райе,
да те целуна, както знам, във мрака...

И миденото твое колие 
във мъжките ми сънища да трака!

8 октомврий 2017 г. 
гр. Варна, 10, 00 ч.