... като те видя, и ми се къса ципът на дънките, 
гепардът ми тръгва на лов – прескача пресъхналите ми възрасти, 
дишам като обой в изоставен на фронта победоносен оркестър, 
в изтънчените ми уши вятърът изпълнява малки пиеси за пиколо 
и галопиращи тахикардии – отново раста, смалявам се и се изстрелвам 
в епилираните ти храсти – невидим нинджа, 
донесъл трептежа на избухналите си ветрове, 
чувам как се отварят и се затварят вратите в съдебните зали
по бракоразводните ми дела, адвокатът ми се секне
в малка бяла ресторантска салфетка – и се чуди къде да я хвърли,
съдийката гледа като напишкано момиченце на три годинки, голичко –
и си чака добре подплатения памперс, за да реши – СВОБОДЕН! –
от какво точно свободен, аз си знам –
ставам гънещ се в ръцете ти върбов клон – можеш да ме пуснеш 
да отплавам листо по листо – залутаното ДНК по бавните ти реки,
или да ме накълцаш върху росното си венчелистче 
на изоставен есенен плаж – да ме направиш на свирка и да опищиш 
пустите, непарцелирани от костюмирани завоеватели, пространства – 
викай срещу посестримите си! – необяздените вълни, 
и надраскай името си с черните маникюри на отминаващите птичи ята
в Колорадските каньони на изтрещялата ми памет за Жени,
с които повече никога няма да бъда...

24 септемврий 2017 г.
гр. Варна, 19, 45 ч. 
 

Аз казвал ли съм ти, че си Салвадор Дали на словото? (Извинявай, Йотовава.)
А тези с червените палци им теква кръв от носовете и ги хващат бесовете, че не могат така изящно да изразят това, което е в собствените им глави...
Друг път ще ти разкажа аз пък каква снимка имам. Щракнали ме, маскарите, докато нещо обяснявам на две млади и красиви колежки. Бялата ми шапка - с козирка към тила и тъй нататък...
Браво, чичовото.
Поздрави от нас...

А тия - с червените палци, да си ги заврат в яловите (07:28 - rosiela) задници, или поне да си вземат котенце,
че да не изпукат самотни.
Хубава нова седмица, поздрав на Леля Лида!
Чу

Добре, вероятно е в София, ще я потърся, ще я сканирам, но не разрешавам да се публикува. Направена е пред входа на Свещарската гробница, Исперихско. Бил съм малко над 40 годинки.
Чудя се чичовото, как е възможно едно от най-великите, бих казал божествените състояния на духа да се отритват в девета глуха. Затова педерастията ще прави паради.
Евала на римляни и гърци. Първите са дялали достойнствата от камък в чудовищни рамери, а вторите - рисували хоро на брадати сатири с натопорчени...
Твай!

Както винаги, примерите ти пасват като дялан камък на мястото си!
Благодаря, Чичо Пепи!
Чакам снимката, ще бъда адски дискретен.
Чу

А Дядо ти казвал ли ти е, че истинските мъже, освен върху одър се проверяват и по буквите, които пишат(!)
И твоите букви са Мъжки.

Няма как да са други, Ред.
Педерастите си имат други блогове.
Чу

е, някой вече ти го е казал, но аз да ти река пк - Велик си :)

и не само велик - Божествен си :)))))))))))))))))))))))))

Родоски колос в поезията

александрийски фар в мъглявините на далечните полигорални галактики :)))))))

Да, фактът е неоспорим! :-)))))))))))
Чу

Това потвърдиха ли го от Светия синод, не съм чел днешните вестници? :-)))
Чу

Така е, дори "Работническо дело" го писа навремето в нарочно антрефиле! :-)))))))
Чу

Пържат ли се мозъчетата за обяд? :-)))))))

Най ги обичам тия, че скоро заклаха агънцата в Хисаря и мозъчетата са още топлички:

Tahionia
beduin
Emilito
Emiliana
Gondvana

Чу

Не само се пържат, ами цвърчат по периферията :)))))))))))

Там им е мястото - в периферията, изпържени, с много кетчуп, отива им на червените мозъчета! :-)))))))))))))
Чу

Искаш да кажеш блогове на евнуси ли? :-о :))))))

Не, Ред.
Винаги казвам точните думи.
Чу