... моите хиляди стихотворения са моите незаконни деца,
никога не се прибират да вечеряме заедно,
да ми кажат: – Здравей, тате, как си, много си остарял! –
или нещо друго, смотолевено в прилив на несръчна синовна нежност,
а аз си ги смислям върху топящите се айсберги,
върху които им дигнах нетрайните си вигвами –
и ги пуснах да дишат пространства, ери и пустота,
сигурно безмълвните риби из тътнежа на Южния Пасифик
са по-щастливи от тях – пускат мехурчета въздух
в изсечените зеници на Великденските статуи
и се друсат на сушата в дивото зеле на Кергелен,
никога не съм искал да ги отдалечавам твърде на север от себе си –
моите собствени студове са непоносими за прозрачните им пелени,
голички са ми момчетата,
колко лета и зими ги викам по име – едно по едно,
в дрипавите си сънища, в недопетите песни, в пресните преспи сняг,
връз които се отпечатах – вкоравен от солта на сълзата ми кръст...

моите собствени студове са непоносими за прозрачните им пелени,

Мдааа... Такива са.
Чу

днес още никой не ти е казвал, че си велик, нали:))))))))))))?

сред целия поетичен канибализъм, който от години налага посредствеността си, тук е като райско островче

Време беше да събудиш кошера! :-))))))))
Чу

Благодаря.
Чу

Е, как ще се приберат да вечеряте заедно, след като си ги пуснал сами да бродят по света, да се гушат в домашните библиотеки, а вечер да се греят на нощните лампи и да надзъртат в дълбоките пазви на свалилите грима си хубавици?! Това им е съдбата, чичовото, а тя е завидна...
Пожелаваме слънчев и при теб неделен ден.
22/7

Лесна е тяхната, Чичо Пепи... в дълбока пазва под нощна лампа и аз изкарвам до заранта! :-)))))))))))
Лека, светла, топла и споделена неделя - за теб и за Леля Лида!
Чу

Колкото до снимката, заслужава да се прероди в маслени бои. Ти си толкова енергичен, че едва ли ще устискаш да позираш по-дълго от секунда.
И помоли художника да не хоризонтира морето. То наистина е наклонено на изток.

Брадата ми вече синя от старост, Чичо Пепи, тръгна към 50 нюанса сиво. Кой художник ще ме нарисува мене такъв... а и маринистите вече рисуват само "правилни" морета.
Благодаря.
Чу

Хм.
Прав е Пиер-твоите стихотворения са при нас.Няма защо да се връщат при теб.
Ние идваме и стоим при теб,защото те обичаме.....
Такъв трябва да бъде поетът-човек,които събужда респект и обич.Мъдрецът,в чиито думи да намираш пътища за душата си.Или вяра,когато си я забравил или загубил.


Обичаме те,Чу.
Прегръдки.: )

Благодаря, Ред.
Звучи красиво. Наистина благодаря.
Чу

Само не разбрах, защо незаконни? :)
Сърдечни поздрави!
Криси

Е, дано ми простят.
Чу