На всичко свикна тя със мен в света –
на бой и студ – душицата ми куча,
днес – видя ли заключени врата,
готов съм тутакси да ги отключа,
за брата си да мина през стени,
да тръшна планини подир сестрица,
слана ли мисълта ми ослани,
да я избистря в песента на птица,
да пусна всекиго във своя дом,
дори и да е скътал нож на пазва,
и притчите си свои мълчешком
със поглед само да му ги разказвам,
да го нахраня, да го напоя,
и да му стелна своята постеля,
виж, тъй не свикнах – с розова боя
овапцал черното – да припечеля,
и – падне ли на пряспата човек,
ще разтопя с дъха си седем преспи,
не чини даже дупка на геврек
животът без сълза и смях, и песни,
и камъни по цял ден да троша,
да вия под луната – тънка мигла,
вървя към вас с протегната душа –
и – вероятно, нявга ще ви стигна.
Хубав да ти е денят и по-нататък, Ранобуднице!
Чу
Е, има ли по-бърз приятел от теб в блога?
Едва ли.
Чу
Тъй, тъй...
До нови срещи, Валюшка!
Чу
Хубав да е денят ти.
Пиша като за последно, Илиана, пък каквото стане.
Благодаря.
Чу
Благодаря, Фавне, и ти ли се нареди сред ранобудниците? :-)))))))))))))
Чу
Хубав да е денят ти.
Оооо, загорката току-що я заредих в хлавилника, на обед ще те викна да я изпием! :-)
Чу
Прегръдки,Чу.Благодаря за стихчето.При теб често се сещам,че сме хора.
не чини даже дупка на геврек
животът без сълза и смях, и песни,
и камъни по цял ден да троша,
да вия под луната – тънка мигла,
вървя към вас с протегната душа –
и – вероятно, нявга ще ви стигна. "
*** Не само си ни стигнал, но ни и водиш.
Тук, в Библиотеката в Пастух, не можем без теб.
Но и без книгите не можем.
И без ракийката.
Ще изтрезнеем ли някога ?
Не знам.
Как ли?... чак и аз се размислих.
Сигурно е от обич.
Благодаря.
Чу
Прегръдки,Чу.Благодаря за стихчето.При теб често се сещам,че сме хора.
Дано сме хора и отвъд, сигурно там светът ще бъде по-добър за нас?
Знам ли?
Този не беше много милостив.
Чу
не чини даже дупка на геврек
животът без сълза и смях, и песни,
и камъни по цял ден да троша,
да вия под луната – тънка мигла,
вървя към вас с протегната душа –
и – вероятно, нявга ще ви стигна. "
*** Не само си ни стигнал, но ни и водиш.
Тук, в Библиотеката в Пастух, не можем без теб.
Но и без книгите не можем.
И без ракийката.
Ще изтрезнеем ли някога ?
Не знам.
Ей, Санде! :-)))
Мечтая си да седна в "библиотеката" на Пастух с момчетата - и да поръчам няколко "стихосбирки"! :-)))))))))))
Наздраве, брат!
Чу