Не ми мирише на море, 
навярно и на вас – едва ли, 
през Варна зимата дере 
увисналите си парцали, 
из парка вятърът снове, 
чимширите ми ги набръчка, 
и във морето – две по две, 
вълните ми подгони с пръчка, 
върху разкъртения кей, 
почесал голото си теме, 
дори да ви река: – Здравей! – 
ще бъде някак ненавреме, 
къде да подслоня глава? – 
май, под обърнатите лодки, 
на плажа, твърд като халва, 
стоварвам тежките си котви,
мислете като луд за мен! – 
поел за лов на паламуди... 

Аз плащам такса всеки ден – 
да съм пристанище за луди.

Но признанието за луд малко смекчава работата!

на плажа, твърд като халва,
стоварвам тежките си котви,

време е да ти кажа, че си велик :))))))))))))))

и не само велик :)))))))))))

направо си Божествен

признай ми откъде черпиш вдъхновение, та е неизчерпаемо?

Пише, че имам 12 коментара под стихотворението, пък аз не виждам нито един?
Защо тъй?... - ще съм благодарен, ако някой от администрацията на блог.бг ми обясни.
Благодаря предварително.
Чу

Страшно актуално е!
А и лудата веднага се обади. Какао повече му трябва на човека !

сещам се за думите на един мой кумир: "Само две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост" - Алберт Айнщайн , а от лекарската практика мога да кажа, че лудите никога не признават, че са луди - те мислят, че са нормални. Изводите може да направите сами... Адмирации за стиха!