Нявга и това ще ти се случи –
ще избягам нейде през глава,
помисли си просто, че съм ручей,
хлътнал в полудялата трева,
бръмбарче в светулкови дъбрави,
паяче в дървесната кора,
само не пенсиониран славей,
пял за теб из старата гора,
нощем ще ти свиря пицикато
в хора на небесните щурци,
нямам ни платина, нито злато –
да ти вдигам в Нищото дворци,
ще ти бъда пухче от глухарче,
в шапката ти – третото перо,
ей това е! – да се влюбиш в старче –
като мен, наивно и добро,
ще съм вятър, облака нарамил,
и излял дъжда като от мях...

Свих ти тоя стих на оригами –
да лети през твоя светъл смях.

Ако тези стихове бяха казани на колене пред мраморната статуя на някоя антична красавица, тя сигурно щеше да оживее!
Поздрави за поредния шедьовър!
П и е р

Само това не съм опитвал, Пиер! :-)))
Благодаря.
Чу

Направо изпарява снега и отваря пътищата :-)
nalia

Кво си говориш, направо Чудовищен снегорин, Налия! :-)))))))))))
Благодаря.
Чу

Поздравления!
Игриво и звънливо, и най-вече, Оригинално, Валери!
...
За падането на колене, имам възражения - предпочитам хората да са прави и правилно разбрани!
Поздрави!

Благодаря, Индирам.
Топла и споделена вечер!
Поздрави на Голямата планина от морето!
Чу

Чудно е. "Пенсиониран славей". Великолепна метафора. Нататък съм съгласна с думите на Пиер. И край на цитата.

Благодаря.
Чу

:)))))))))))))))))

[quote=yotovava]:)))))))))))))))))[/quote
Благодаря за утринната усмивка!
Чу