... доде врабчето припка по корниза
и крайчето от хляба ми троши,
и лятото полека се изниза
като конец през иглени уши,
невнятни, непонятни, някак груби,
потеглиха безпътни ветрове,
и котаракът даже се изгуби,
вместо да хване мишка – или две,
и мирисът на печените камби
върху оджака тъй се завъртя,
че даже и съседът – дядо Ламби,
залегна зад саксиите с цветя,
поде се от реката дъх на есен –
и пожълтяха вехтите асми,
и мама каза: – Джодженът е пресен,
ще ти навия лозови сарми! –
и огъня разпали под котлето
със съчките от старата лоза,
и аз – нали на мама съм момчето,
обърсах тихо тръгнала сълза,
написах даже стих в „Народно дело” –
за мен как мама гозбата тъкми...

Ако случайно минете през село,
ще ви гостя със лозови сарми.

Чудесна е творбата ти, Валери!
Ще се отзовем и на поканата ти. Аз лично ще си нося нашенско кисело мляко, щото тъй ги обичам сармите, а за на мама детето ще нарамя две-три бири - без биберон да ги навири. Ти си един пияч, ама нейсе. Нали те видях. Само говориш!
Тръгваме след малко. Стискай палци, че много простаци въртят геврека с телефон на ушото.
П и е р

Добро утро, Поете!
Да, няма по-вълшебни от мамините гозбици! За мен, това упойващо ухание е връзката с времето на мили и незабравими спомени за майката, която Бог ми изпрати!
Красив и значим стих!

Тури в багажника на сааб-а един буркан мляко и за мен, Пиер!
Чакам!
Чу

Благодаря, Мария!
Какво става с книгата?
Чу

и пожълтяха вехтите асми,

ще ти навия лозови сърми! -
Мама ме е учила как се свиват сърмите, Чу, подхвърлиш ли ги нагоре, не бива да се развиват :-)
nalia

Че защо да ги подхвърляме, Налия? Да не сме маймунки? :-)))
Сядаме си кротко и си пием винцето с мамините сарми!
Чу

Уютно е,красиво.

Благодаря.
Чу