Тъй както в пролетния вятър
отваря цветето чашле,
и литва – тиха и благата –
една пчеличка низ поле,
тъй както бръмбарчето мъкне
трохичката жътварски хляб,
и – както някой късен пътник
край изворите спира – слаб,
тъй както гущерче възлиза
връз камъка от вечността,
и светлината в бяла риза
потегля сутрин над света,
и всяка живинка се радва,
додето времето тече,
и няма нито нож, ни брадва! –
мига красив да съсече,
а след авлигата лъчиста
в съня ми вретенят жита,

така и аз ще те разлистя –
и цяла нощ ще те чета.

Благодаря, Диди.
Лека нова седмица!
Чу

Ако имах в днешно време малко памет, щях да наизустя това стихотворение по много причини - заради нежните думички: чашле, тиха и благата, живинка и още, и още.
А финалът?
"...ще те разлистя –
и цяла нощ ще те чета"
Макар и на 72+, сещам се какво имаш предвид. Ама и аз разлиствам... спомени.
Чувствам се, Чу, като балкански козел, който сутрин се спуска до хранилката да провери какво му е оставил горският...
Успешна седмица!
П и е р

Див козел! :-))))))))))))
Благодаря, Пиер, за добрите очи, с които ми четеш стихчетата.
Чу

Благодаря за красивото начало на деня, Капитане!

Сполай ти!

Красива да ти е цялата седмица, Земела!
Чу

Пак ела, чедо!
Чу

Като целувка на пресекулки е, Чу!
nalia

Красиво речено, Налия - "целувка на пресекулки"!
Благодаря.
Чу

Много книжки прочетохме, Маестро, сигурно затова все още вярваме в принцеси... :-)
Чу

Поздравления! Нямам думи... Уникално съчетание на думи-послания... природа и природа... Много вълнуващо! Всеки стих е картина -приказка...
Благодаря!

Благодарност за среднощния прочит, Индирам!
Чу

Баш работа за хората от Библиотеката!

Поздрави, Поете!

Баш работа за хората от Библиотеката!

Поздрави, Поете!

Който си разбира от работата, си я върши, Санде! :-)))
Чу