Постинг
23.03.2015 07:03 -
КОШАРИТЕ НА СПОМЕНА
От края на гората иде вятър.
Дъждът след него мъкне мъчна кал.
На вехто взех за мама радиатор
и купих му – на тати, вълнен шал.
Така съм закъснял! – и тъй ненужен,
не ме позна и кьоравото псе.
Завръщам се – един прокуден Фружин! –
изгнаник клет на празното шосе.
Стърча и чудом чудя се къде съм?
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април,
а после нейде вятърът го смете
и – сиромах! – го девет го̀дин вя.
Защо се връщаш, мило мое дѐте,
из тия непожънати нивя?
Нима да вкусиш мамините пити? –
търкулнаха се те из пепелта.
И – запъртък! – из полози разбити,
е твоят детски спомен за света.
Ни мама ти заръча радиатор,
ни тати – да му купиш топъл шал.
И – чер хайдук, си хващай пак гората! –
кошарите на спомена обрал.
Дъждът след него мъкне мъчна кал.
На вехто взех за мама радиатор
и купих му – на тати, вълнен шал.
Така съм закъснял! – и тъй ненужен,
не ме позна и кьоравото псе.
Завръщам се – един прокуден Фружин! –
изгнаник клет на празното шосе.
Стърча и чудом чудя се къде съм?
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април,
а после нейде вятърът го смете
и – сиромах! – го девет го̀дин вя.
Защо се връщаш, мило мое дѐте,
из тия непожънати нивя?
Нима да вкусиш мамините пити? –
търкулнаха се те из пепелта.
И – запъртък! – из полози разбити,
е твоят детски спомен за света.
Ни мама ти заръча радиатор,
ни тати – да му купиш топъл шал.
И – чер хайдук, си хващай пак гората! –
кошарите на спомена обрал.
НА ЧИЯ СТРАНА СТЕ, БРАТЯ БЪЛГАРИ?
Мухи, Монаси, Марс, Махабхарата
Победата на светата Христова Църква над ...
Мухи, Монаси, Марс, Махабхарата
Победата на светата Христова Църква над ...
Явно, такава е човешката съдба -
ние, казваш, сме хайдуци;
такива ще са и нашите синове и внуци,
"кошарите на спомена обрал"и.
Дорде са живи, мислим ги за вечни
родителите свои и все отлагаме синовна грижа
а то, животът, се изнизва бързо като котка рижа,
напакостила, хукнала навън.
Не се сърди, че коментирам в рими, още спя, пиша ги насън.
П и е р
цитирайние, казваш, сме хайдуци;
такива ще са и нашите синове и внуци,
"кошарите на спомена обрал"и.
Дорде са живи, мислим ги за вечни
родителите свои и все отлагаме синовна грижа
а то, животът, се изнизва бързо като котка рижа,
напакостила, хукнала навън.
Не се сърди, че коментирам в рими, още спя, пиша ги насън.
П и е р
Чета Ви с интерес и възхищение, но не се осмелявам да коментирам.
Благодаря Ви за емоциите, които предизвиквате в мене.
Поздрав.
Мона
цитирайБлагодаря Ви за емоциите, които предизвиквате в мене.
Поздрав.
Мона
pvdaskalov написа:
Явно, такава е човешката съдба -
ние, казваш, сме хайдуци;
такива ще са и нашите синове и внуци,
"кошарите на спомена обрал"и.
Дорде са живи, мислим ги за вечни
родителите свои и все отлагаме синовна грижа
а то, животът, се изнизва бързо като котка рижа,
напакостила, хукнала навън.
Не се сърди, че коментирам в рими, още спя, пиша ги насън.
П и е р
ние, казваш, сме хайдуци;
такива ще са и нашите синове и внуци,
"кошарите на спомена обрал"и.
Дорде са живи, мислим ги за вечни
родителите свои и все отлагаме синовна грижа
а то, животът, се изнизва бързо като котка рижа,
напакостила, хукнала навън.
Не се сърди, че коментирам в рими, още спя, пиша ги насън.
П и е р
И на мен ми се е случвало да сънувам в рими, Пиер, събуждам се, ставам да запиша съня, пък той изчезнал.
Чу
анонимен написа:
Най-горещото желание на родителя е детето му да бъде щастливо. И се усмихвам през сълзи.
nalia
nalia
Благодаря, Налия.
Чу
unearthly написа:
Чета Ви с интерес и възхищение, но не се осмелявам да коментирам.
Благодаря Ви за емоциите, които предизвиквате в мене.
Поздрав.
Мона
Благодаря Ви за емоциите, които предизвиквате в мене.
Поздрав.
Мона
Привет, Мона!
Благодаря за прочита и за добрите думи!
Чу
!!!
цитирайili4e написа:
!!!
Благодаря.
Чу
"Стърча и чудом чудя се къде съм?
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април, "
***
Това стихотворение не требе да се коментира.
Господ не се коментира.
"Наздраве!" - може.
цитирайДали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април, "
***
Това стихотворение не требе да се коментира.
Господ не се коментира.
"Наздраве!" - може.
Благодаря ти, Валери, за прекрасната поезия!!!
цитирайпак излизам анонимна, не е до рестартиране
цитирайsande написа:
"Стърча и чудом чудя се къде съм?
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април, "
***
Това стихотворение не требе да се коментира.
Господ не се коментира.
"Наздраве!" - може.
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април, "
***
Това стихотворение не требе да се коментира.
Господ не се коментира.
"Наздраве!" - може.
Наздраве, Санде!
Благодаря.
Чу
veriterra написа:
Благодаря ти, Валери, за прекрасната поезия!!!
И аз, veriterra, за вниманието!
Чу
анонимен написа:
Въпроси, на които отговорите не чакаме, Валери...
Отговорите всеки си ги носи сам, Анониме.
Благодаря.
Чу
yotovava написа:
пак излизам анонимна, не е до рестартиране
Но ето, този път успя! :-)))
Чу
анонимен написа:
Когато след четирсетият ден
килерът ми отворят,
от купчината ще се хлъзнат
неразпечатан шал
и радиатор,
който щом го включиш
мирише от полепналата прах.
Ще си ги вземат,
който ги е купил,
ще им ги върна
без обида при това.
Но любовта с която
ми ги дават
ще съхраня до край
и след това.
килерът ми отворят,
от купчината ще се хлъзнат
неразпечатан шал
и радиатор,
който щом го включиш
мирише от полепналата прах.
Ще си ги вземат,
който ги е купил,
ще им ги върна
без обида при това.
Но любовта с която
ми ги дават
ще съхраня до край
и след това.
Благодаря.
Чу
Тия мамини пити, дълго ще ги сънуваме, тук бирата отстъпва по всички показатели.
цитирайfavn56 написа:
Тия мамини пити, дълго ще ги сънуваме, тук бирата отстъпва по всички показатели.
Мамина пита със сиренце е вълшебна закуска с една сутрешна биричка, Фавне. Наздраве! :-)
Чу
