Постинг
23.03.2015 07:03 -
КОШАРИТЕ НА СПОМЕНА
От края на гората иде вятър.
Дъждът след него мъкне мъчна кал.
На вехто взех за мама радиатор
и купих му – на тати, вълнен шал.
Така съм закъснял! – и тъй ненужен,
не ме позна и кьоравото псе.
Завръщам се – един прокуден Фружин! –
изгнаник клет на празното шосе.
Стърча и чудом чудя се къде съм?
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април,
а после нейде вятърът го смете
и – сиромах! – го девет го̀дин вя.
Защо се връщаш, мило мое дѐте,
из тия непожънати нивя?
Нима да вкусиш мамините пити? –
търкулнаха се те из пепелта.
И – запъртък! – из полози разбити,
е твоят детски спомен за света.
Ни мама ти заръча радиатор,
ни тати – да му купиш топъл шал.
И – чер хайдук, си хващай пак гората! –
кошарите на спомена обрал.
Дъждът след него мъкне мъчна кал.
На вехто взех за мама радиатор
и купих му – на тати, вълнен шал.
Така съм закъснял! – и тъй ненужен,
не ме позна и кьоравото псе.
Завръщам се – един прокуден Фружин! –
изгнаник клет на празното шосе.
Стърча и чудом чудя се къде съм?
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април,
а после нейде вятърът го смете
и – сиромах! – го девет го̀дин вя.
Защо се връщаш, мило мое дѐте,
из тия непожънати нивя?
Нима да вкусиш мамините пити? –
търкулнаха се те из пепелта.
И – запъртък! – из полози разбити,
е твоят детски спомен за света.
Ни мама ти заръча радиатор,
ни тати – да му купиш топъл шал.
И – чер хайдук, си хващай пак гората! –
кошарите на спомена обрал.
Явно, такава е човешката съдба -
ние, казваш, сме хайдуци;
такива ще са и нашите синове и внуци,
"кошарите на спомена обрал"и.
Дорде са живи, мислим ги за вечни
родителите свои и все отлагаме синовна грижа
а то, животът, се изнизва бързо като котка рижа,
напакостила, хукнала навън.
Не се сърди, че коментирам в рими, още спя, пиша ги насън.
П и е р
цитирайние, казваш, сме хайдуци;
такива ще са и нашите синове и внуци,
"кошарите на спомена обрал"и.
Дорде са живи, мислим ги за вечни
родителите свои и все отлагаме синовна грижа
а то, животът, се изнизва бързо като котка рижа,
напакостила, хукнала навън.
Не се сърди, че коментирам в рими, още спя, пиша ги насън.
П и е р
Чета Ви с интерес и възхищение, но не се осмелявам да коментирам.
Благодаря Ви за емоциите, които предизвиквате в мене.
Поздрав.
Мона
цитирайБлагодаря Ви за емоциите, които предизвиквате в мене.
Поздрав.
Мона
pvdaskalov написа:
Явно, такава е човешката съдба -
ние, казваш, сме хайдуци;
такива ще са и нашите синове и внуци,
"кошарите на спомена обрал"и.
Дорде са живи, мислим ги за вечни
родителите свои и все отлагаме синовна грижа
а то, животът, се изнизва бързо като котка рижа,
напакостила, хукнала навън.
Не се сърди, че коментирам в рими, още спя, пиша ги насън.
П и е р
ние, казваш, сме хайдуци;
такива ще са и нашите синове и внуци,
"кошарите на спомена обрал"и.
Дорде са живи, мислим ги за вечни
родителите свои и все отлагаме синовна грижа
а то, животът, се изнизва бързо като котка рижа,
напакостила, хукнала навън.
Не се сърди, че коментирам в рими, още спя, пиша ги насън.
П и е р
И на мен ми се е случвало да сънувам в рими, Пиер, събуждам се, ставам да запиша съня, пък той изчезнал.
Чу
анонимен написа:
Най-горещото желание на родителя е детето му да бъде щастливо. И се усмихвам през сълзи.
nalia
nalia
Благодаря, Налия.
Чу
unearthly написа:
Чета Ви с интерес и възхищение, но не се осмелявам да коментирам.
Благодаря Ви за емоциите, които предизвиквате в мене.
Поздрав.
Мона
Благодаря Ви за емоциите, които предизвиквате в мене.
Поздрав.
Мона
Привет, Мона!
Благодаря за прочита и за добрите думи!
Чу
!!!
цитирайili4e написа:
!!!
Благодаря.
Чу
"Стърча и чудом чудя се къде съм?
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април, "
***
Това стихотворение не требе да се коментира.
Господ не се коментира.
"Наздраве!" - може.
цитирайДали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април, "
***
Това стихотворение не требе да се коментира.
Господ не се коментира.
"Наздраве!" - може.
Благодаря ти, Валери, за прекрасната поезия!!!
цитирайпак излизам анонимна, не е до рестартиране
цитирайsande написа:
"Стърча и чудом чудя се къде съм?
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април, "
***
Това стихотворение не требе да се коментира.
Господ не се коментира.
"Наздраве!" - може.
Дали изобщо някога съм бил? –
хлапето, дето мъжки под навеса,
първица скри момиче през април, "
***
Това стихотворение не требе да се коментира.
Господ не се коментира.
"Наздраве!" - може.
Наздраве, Санде!
Благодаря.
Чу
veriterra написа:
Благодаря ти, Валери, за прекрасната поезия!!!
И аз, veriterra, за вниманието!
Чу
анонимен написа:
Въпроси, на които отговорите не чакаме, Валери...
Отговорите всеки си ги носи сам, Анониме.
Благодаря.
Чу
yotovava написа:
пак излизам анонимна, не е до рестартиране
Но ето, този път успя! :-)))
Чу
анонимен написа:
Когато след четирсетият ден
килерът ми отворят,
от купчината ще се хлъзнат
неразпечатан шал
и радиатор,
който щом го включиш
мирише от полепналата прах.
Ще си ги вземат,
който ги е купил,
ще им ги върна
без обида при това.
Но любовта с която
ми ги дават
ще съхраня до край
и след това.
килерът ми отворят,
от купчината ще се хлъзнат
неразпечатан шал
и радиатор,
който щом го включиш
мирише от полепналата прах.
Ще си ги вземат,
който ги е купил,
ще им ги върна
без обида при това.
Но любовта с която
ми ги дават
ще съхраня до край
и след това.
Благодаря.
Чу
Тия мамини пити, дълго ще ги сънуваме, тук бирата отстъпва по всички показатели.
цитирайfavn56 написа:
Тия мамини пити, дълго ще ги сънуваме, тук бирата отстъпва по всички показатели.
Мамина пита със сиренце е вълшебна закуска с една сутрешна биричка, Фавне. Наздраве! :-)
Чу
