... понякога и себе си чета –
къде, кога, пък и какво съм писал.
На хиляди мълчания баща
и майчица на клетата си мисъл. 

Опровергавах себе си на стих.
И утвърждавах себе си нахалост.
И думичка по думичка редих
със кеф пред вас Вселенския си хаос.

Простете? – ако в нещо съм грешил.
И – забравете, ако съм ви лъгал? –
аз просто влача с тръни и бодил
пространствата към светлия им ъгъл.

Аз – грешникът, понесъл своя грях,
с отнесена душица на безумец,
тъй чист из словесата си живях,
че нямам грях пред Божиите думи!

Брадата побеляваше ми с дни! –
и грохнах най-накрая в изнемога.
Каквото пях, изпях го в светлини,
каквото премълчах, си бе от Бога.

Финалният ми – в до мажор! – акорд
ще стихне като пламъка на факел.
На този свят бях просто лош актьор,
изнесъл своя тих моноспектакъл.

аз просто влача с тръни и бодил
пространствата към светлия им ъгъл.


Нека е светло и чисто! Благодаря ти!

Да бъде Светлина!
Чу

... но изпратих коментара си, без да разбера, че мобилният ми Интернет се е изключил. Всичко се изтри. Затова ще повторя , което помня:
... Поезията на Валери Станков не може да бъде разбита дори с танкове...
И накрая бях писал: Поздрави от града на тепетата. П и е р

И бронебойни патрони няма открити, Пиер! :-))))))))))))
Благодаря.
Чу

Нали никой не ти натиска главата насила да четеш моите стихове, Стоименова?
Аз, като не харесвам филма по телевизията, вземам дистанционното и сменям канала.
Стори и ти тъй? Уверявам те, ще ти стане по-леко.
Аре, бегай ми ся от главата, че имам работа.
Чу

Простете? – ако в нещо съм грешил.
И – забравете, ако съм ви лъгал? –
аз просто влача с тръни и бодил
пространствата към светлия им ъгъл.

Аз – грешникът, понесъл своя грях,
с отнесена душица на безумец,
тъй чист из словесата си живях,
че нямам грях пред Божиите думи!

Лесно се лъже, греховете сетне не се носят.
Благодаря, Валюше.
Чу

изнесъл моноспектакъл...Скромен си,ти,скромен,а и добър,мноого добър!

Какъв е смисълът да бия тъпан на мегдана, адаш?
Благодаря.
Чу

Бъди, Кептън!

Имам ли друг избор, Фавне? :-)))
Чу

Каквото пях, изпях го в светлини,
каквото премълчах, си бе от Бога.

Добро око за поезия вадиш, Чоски. Винаги си в епицентъра! :-)))
Благодаря.
Чу

Хубаво е, че със стиховете ти могат да го усетят всички. Жалко за тези, които са забравили, че се раждаме добри. Занемарим ли тази своя дарба, се лишаваме от всемирната красота.
nalia

Не всички, Налия, но е хубаво да си мислим, че живеем с добри хора. Колкото и да е жалко, не е съвсем тъй.
Благодаря.
Чу

Благодаря, Анонимен!
Чу

" Финалният ми – в до мажор! – акорд
ще стихне като пламъка на факел.
На този свят бях просто лош актьор,
изнесъл своя тих моноспектакъл. "

***
Добре, че истинските факли от думи не загасват никога. Даже времето се страхува от тях, както от Хеопсовите пирамиди!

Благодаря, Санде!
Наздраве!
Чу