Защо светът е тъй жесток
към светлината на поета?
И го преследва като смок.
И хвърля срещу него псета.

В бельото му се рови с хъс
на изкопчия във канавка.
Без срам пред неговия Кръст
светът поета злобно джавка.

Нима той нещо зло пощя?
Нима поиска нещо друго! –
освен – за слепия – цветя,
и птици в пролетната угар.

Като тревичка да расте.
Да пее в звездните пунктири.
Нима поетът е дете,
което Господ Бог натири?

Щастливец той! – с един калем.
И времената са му тесни.
А ние – безсловесни – мрем.
И плюем в неговите песни.

И да се чудиш кой е смок –
той – или ние зли сме псета?
Ако в небето има Бог,
Бог на земята е Поетът!

Проблемът е в тщеславието, а не в поета:)
Всеки иска славата, но не всеки може да я стигне...
Поздрави, ПОЕТЕ!

Бог е поета, а безбожници много, господи!

Благодаря, Ангелина!
Чу

Да, и въртят света на пръста си...
Чу

В стих си оставил отговор за завистливите гномчета. Пак ще те разпънат на кръст ПОЕТЕ, пак ще останеш неразбран.
Все пак божествено прости на духовно незрящите. Прекрасен стих.
Хубав ден!
от мен

Благодаря, чедо.
Знаеш ли колко ми пука за "гномчетата" в БЛОГ БГ? :-)))
Чу

Много силен стих! Благодаря Ви за удоволствието!

Аз не плюя...напротив - отделям им време за което после понякога съжалявам...!!!
"Щастливец той! – с един калем.
И времената са му тесни.
А ние – безсловесни – мрем.
И плюем в неговите песни."

...........
освен – за слепия – цветя,
и птици в пролетната угар.

Като тревичка да расте.
Да пее в звездните пунктири.
...........

Трудно се достигат тия образи, Валери, а ти си благословен, че го можеш.

Валя

Който може, си го може и на смъртното си ложе!
Чу

"Щастливец той! – с един калем.
И времената са му тесни.
А ние – безсловесни – мрем.
И плюем в неговите песни. " - Страхотно!!!