Рахат си гледам в стъклената вис.
И си кадя с луличката тютюна.
Отдавна всички хъркат във катуна,
омаяни от славея Азис.

Уж славей, а пък носи сутиен.
На пехливанин мяза, все намазан.
Днес шитнах два москвича за желязо.
Пих три ракии. Беше хубав ден.

Светът замря. Земята спря да клати.
Свидетел бях на истински джумбуш –
в канал едно замерваха с домати,
ега ти! – Путин, Митеран и Буш.

Не ми се спи в такава топла нощ.
Дрънчи ми тенекията на покрива.
Айшето, гледам, пак надула роклята.
– Ще те заколя! – вика. – С твоя нож!

Не може! С ножа храня челядта.
Със тоя нож и ноктите си режа.
Живота той ми пази – на строежа,
четворки тухли краднем ли в нощта.

Най-дъртият в катуна, бай Асен,
на петдесет каква мома доведе!
И кон си купи… ужким беше беден.
Обрал е сигур някой бизнесмен.

Приижда есен. Капе лист по лист.
Комшията ще дига утре сватба.
Откраднах му по-хубавата брадва
и я смених за две кила ориз.

Народа спи. Кюмбето вие дим.
Во стаичката пръскат аромати.
Играх на „тука има-тука нема” с тати.
И на жената купих руж и грим.

От бирата в онуй кю-пак шише
отпивам за последно едра глътка.
Кефлия съм – за ласка, за прегръдка! –
със пръст ме вика моята Айше.