Постинг
26.03.2011 12:34 -
БАВНА МЪЖКА ПЕСЕН
Автор: deleted-4udovi6teto
Категория: Поезия
Прочетен: 10315 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2011 12:35
Прочетен: 10315 Коментари: 29 Гласове:
46
Последна промяна: 26.03.2011 12:35
Понякога заставам на брега и викам името ти – късо като вик на гларус,
така съм сигурен, че птиците ще разнесат
взривените в гърдите ми мълчания.
Стена е въздухът, но аз съм свикнал да преминавам през стени.
Понеже лабиринтите към теб не са осеяни със трупове на вестоносци,
сега ти нося вест – свободен съм да те обичам истински,
което ще рече – да бъда твой до свършека на моя дъх
и до върха на моя вик, след който разцепените ми небета ще ме приемат.
Сигурно вятърът може да вие по-силно от мен
и морето да стене по-тежко из моите дрипави нощи,
но ти не вярвай, ако ме чуеш да надвиквам мусоните и пасатите –
моят глас няма нищо общо с виещите в галактиките ветрове,
приближавам винаги тихо –
можеш да ме усетиш само ако затвориш очи – дъхът ми отваря лотоси,
когато ти пиша, вселените свирят из мен,
галактики скърцат, свистят метеори, комети се блъскат,
инфарктното време се пръска в смаления ден,
когато ти пиша, не гледай, не гледай към мен,
а просто седни и чети движенията на въздуха.
С теб имам всичко в неподражаемия свят –
някой ден ще ти подаря южните склонове на Хималаите –
да се спускаме с тебе по прежълтелите треволяци към Индийския океан.
Да ти казвам – момиче, аз съм твое момче – виж ме какъв съм изпечен индус.
Да ти капна точица между веждите
и да ти вее роклята вятърът из безкраите –
да си хубава, хубава, хубава –
не просто гърла на Карл Лагерфелд или Пако Рабан.
А ти да вървиш на вълни, на раздвижени земетръсни хълмове
и да си мислиш – ех, хималайският вятър е момче с много изискан вкус.
Ех, ако някога астрономите съобщят за незнайна планета,
ще я кръстя на твоето име – да си знаеш, че някъде имаш земя,
на която ще се обичаме.
Сега с теб сме хитри лисичета в дупки – ние къртим яки бетонни стени
и погледите ни в Космоса трасират обречени пътища.
Ако някога ми се случи да отпътувам без теб, значи само едно –
живея по-бързо, отколкото мога да си мечтая.
Всъщност, къде наистина са гробищата за птици?
така съм сигурен, че птиците ще разнесат
взривените в гърдите ми мълчания.
Стена е въздухът, но аз съм свикнал да преминавам през стени.
Понеже лабиринтите към теб не са осеяни със трупове на вестоносци,
сега ти нося вест – свободен съм да те обичам истински,
което ще рече – да бъда твой до свършека на моя дъх
и до върха на моя вик, след който разцепените ми небета ще ме приемат.
Сигурно вятърът може да вие по-силно от мен
и морето да стене по-тежко из моите дрипави нощи,
но ти не вярвай, ако ме чуеш да надвиквам мусоните и пасатите –
моят глас няма нищо общо с виещите в галактиките ветрове,
приближавам винаги тихо –
можеш да ме усетиш само ако затвориш очи – дъхът ми отваря лотоси,
когато ти пиша, вселените свирят из мен,
галактики скърцат, свистят метеори, комети се блъскат,
инфарктното време се пръска в смаления ден,
когато ти пиша, не гледай, не гледай към мен,
а просто седни и чети движенията на въздуха.
С теб имам всичко в неподражаемия свят –
някой ден ще ти подаря южните склонове на Хималаите –
да се спускаме с тебе по прежълтелите треволяци към Индийския океан.
Да ти казвам – момиче, аз съм твое момче – виж ме какъв съм изпечен индус.
Да ти капна точица между веждите
и да ти вее роклята вятърът из безкраите –
да си хубава, хубава, хубава –
не просто гърла на Карл Лагерфелд или Пако Рабан.
А ти да вървиш на вълни, на раздвижени земетръсни хълмове
и да си мислиш – ех, хималайският вятър е момче с много изискан вкус.
Ех, ако някога астрономите съобщят за незнайна планета,
ще я кръстя на твоето име – да си знаеш, че някъде имаш земя,
на която ще се обичаме.
Сега с теб сме хитри лисичета в дупки – ние къртим яки бетонни стени
и погледите ни в Космоса трасират обречени пътища.
Ако някога ми се случи да отпътувам без теб, значи само едно –
живея по-бързо, отколкото мога да си мечтая.
Всъщност, къде наистина са гробищата за птици?
Поклон, Поете! Без нея сме загубени, сърцата ще се" разпаднат" и няма да усетят красотата на думите! Силата на мисълта, която покорявя тези, с поглед към бъдещето.
И ако тази искрена емоция продължи да носи този хубав благодат от нежност и вдъхновение, ще отразява вечната светлина , от която се нуждаем! Благодаря за хубавия стих!
цитирайИ ако тази искрена емоция продължи да носи този хубав благодат от нежност и вдъхновение, ще отразява вечната светлина , от която се нуждаем! Благодаря за хубавия стих!
miaa написа:
Поклон, Поете! Без нея сме загубени, сърцата ще се" разпаднат" и няма да усетят красотата на думите! Силата на мисълта, която покорявя тези, с поглед към бъдещето.
И ако тази искрена емоция продължи да носи този хубав благодат от нежност и вдъхновение, ще отразява вечната светлина , от която се нуждаем! Благодаря за хубавия стих!
И ако тази искрена емоция продължи да носи този хубав благодат от нежност и вдъхновение, ще отразява вечната светлина , от която се нуждаем! Благодаря за хубавия стих!
Благодаря, miaa, за топлите думи!
Хубава пролет!
Чу
Поздрав
Валя
цитирайВаля
Никой не пише така. Ти не си от този свят. От друг свят ли идеш или към друг свят вървиш. Барона
цитирай"Да ти капна точица между веждите
и да ти вее роклята вятърът из безкраите –
да си хубава, хубава, хубава ..."
цитирайи да ти вее роклята вятърът из безкраите –
да си хубава, хубава, хубава ..."
yotovava написа:
Поздрав
Валя
Валя
Ако я хвана някой ден, ще й река поздрав и от теб, Валя! :-)))
Чу
анонимен написа:
nepovtorim !!!
Благодаря.
Чу
barona40 написа:
Никой не пише така. Ти не си от този свят. От друг свят ли идеш или към друг свят вървиш. Барона
Поезия си, Ив!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :-)))))))))))))))))))))))))))
Дано най-сетне лилипутчетата, дето ти дъвчат крачолите, вдянат, че дори и в коментарите под стиховете си, ние се забавляваме! :-)))
Чу
zabunova написа:
"Да ти капна точица между веждите
и да ти вее роклята вятърът из безкраите –
да си хубава, хубава, хубава ..."
и да ти вее роклята вятърът из безкраите –
да си хубава, хубава, хубава ..."
Благодаря, zabunova.
Чу
анонимен написа:
"Всъщност, къде наистина са гробищата за птици?" - къде ли... а и те дали умират... Не и тези в душата ни.
Май направо си отлитат без нас - към някой по-добър и по-човечен свят?
Чу
анонимен написа:
:) на троловете не им издържаха нервите и смениха тактиката:)) тъкмо да си почина малко :)
Ами събота е, време дойде! :-)))
Чу
ДОБРО Е - ЩЕ ГО ПРОЧЕТА ...
цитирайgodlieb написа:
ДОБРО Е - ЩЕ ГО ПРОЧЕТА ...
Ще взема и аз да го прочета! :-)))))))))
Благодаря, Богомиле.
Чу
анонимен написа:
Поздравления за Поезията!
SW
SW
Благодаря, Силвър! :-)))
Чу
...
цитирайblagovestie написа:
...
Благодаря!
Чу
За поклони с удряне на чело в земята и ревливо обожествяване, в моя коментар, няма да прочетете.
Но ще споделя,че някои от Вашите стихотворения наистина ме грабват.
........................................................................................
"Понякога заставам на брега и викам името ти – късо като вик на гларус,
така съм сигурен, че птиците ще разнесат
взривените в гърдите ми мълчания."
Това определено успява да ме развълнува. А какво по-голямо признание за един поет, от това някой негов стих да докосне нечие сърце.
Поздрави.
цитирайНо ще споделя,че някои от Вашите стихотворения наистина ме грабват.
........................................................................................
"Понякога заставам на брега и викам името ти – късо като вик на гларус,
така съм сигурен, че птиците ще разнесат
взривените в гърдите ми мълчания."
Това определено успява да ме развълнува. А какво по-голямо признание за един поет, от това някой негов стих да докосне нечие сърце.
Поздрави.
joysii написа:
За поклони с удряне на чело в земята и ревливо обожествяване, в моя коментар, няма да прочетете.
Но ще споделя,че някои от Вашите стихотворения наистина ме грабват.
........................................................................................
"Понякога заставам на брега и викам името ти – късо като вик на гларус,
така съм сигурен, че птиците ще разнесат
взривените в гърдите ми мълчания."
Това определено успява да ме развълнува. А какво по-голямо признание за един поет, от това някой негов стих да докосне нечие сърце.
Поздрави.
Но ще споделя,че някои от Вашите стихотворения наистина ме грабват.
........................................................................................
"Понякога заставам на брега и викам името ти – късо като вик на гларус,
така съм сигурен, че птиците ще разнесат
взривените в гърдите ми мълчания."
Това определено успява да ме развълнува. А какво по-голямо признание за един поет, от това някой негов стих да докосне нечие сърце.
Поздрави.
Благодаря, joysii.
Чу
19.
kaprizna -
"...седни и чети движенията на въздуха..." ....може би със затворени очи или на сън...
26.03.2011 20:32
26.03.2011 20:32
Харесва ми тази творба, но не разбирам какво означава последното изречение (въпрос) и какво общо има това гробище и мъртвите птици с написаното по нагоре?
цитирайkaprizna написа:
Харесва ми тази творба, но не разбирам какво означава последното изречение (въпрос) и какво общо има това гробище и мъртвите птици с написаното по нагоре?
Благодаря за прочита, Капризна. Простете ми, че няма да Ви отвърна на въпроса. Аз никога не обяснвявам какво съм искал да кажа с един или друг стих. Каквото имах за казване, го казах и тук.
Чу
...някъде високо, горе!
цитирайsmile999 написа:
...някъке високо, горе!
Да.
Чу
23.
hristo27 -
Хубава неделя от мен, ЧУДО!
27.03.2011 10:24
27.03.2011 10:24
Хубава неделя от мен, ЧУДО!
цитирайhristo27 написа:
Хубава неделя от мен, ЧУДО!
Благодаря, Христо, и на теб!
Чу
25.
анонимен -
Поетична гърла е
27.03.2011 22:12
27.03.2011 22:12
този текст.
цитирайbrqh написа:
този текст.
Да.
Чу
http://petgen.blog.bg/poezia/2011/03/27/vmesto-nechakan-otgovor.717349
цитирайpetgen написа:
http://petgen.blog.bg/poezia/2011/03/27/vmesto-nechakan-otgovor.717349
Благодаря за посвещението, Генке!
Чу
"Ако някога ми се случи да отпътувам без теб, значи само едно –
живея по-бързо, отколкото мога да си мечтая."... По-хубаво никой не би могъл да го каже.Благодаря за удоволствието
цитирайживея по-бързо, отколкото мога да си мечтая."... По-хубаво никой не би могъл да го каже.Благодаря за удоволствието
