Веднъж се спрях – самин, пиян и кисел,
пред старичка врата с изгнил обков,
а на вратата някой бе написал –
"шезлонг за дъщерята на Петков"!
И я видях – лежеше тя в шезлонга.
Чудовището в мен нададе зов.
Веднага спрях два чартъра за Тонга –
архипелаг, създаден за любов!
Понеже имах някой лев спестен,
изгодно купих остров в океана.
И хващах Златни рибки всеки ден.
И всеки ден я къпех в морска пяна.
Пилях я с песни в сребърни утра.
И палех й огньове в късни доби.
А дъщерята на Петков бе тъй добра! –
разстла под мен атолите от обич.
В колибката от папрат и камъш
със лунна светлина си я покривах.
Бях неин, бях щастлив, единствен мъж,
и тя край мене сякаш бе щастлива.
... наместо все на прага да стърча,
събрах за бира сетните стотинки,
и цяла зима в моя сън дрънча
вратата с онзи крив, ръждясал винкел.
Светът на мен ми писна без любов.
И ще поискам – ида ли на Тонга,
шезлонг за дъщерята на Петков,
а пък за мен – две бири
край шезлонга!