Нима изрекох дума богохулна? Нима не ти мълвях като преди? И моят брачен пръстен се търкулна
в канала със дъждовните води. Безмълвия редя и мъка пълня
във чашата от мрачното шише. И питам се по тъничката стълба
на паяка в скосеното кьоше – нима не ме видя с едното Господ, че праведно живях и бях добър? Търкулна ми се пръстенът и просто
изчезна – сякаш в бездна с водовърт. С каква ръка сега да се прекръстя? Въртя и влача с трън душа и бит. Е, няма го пиринченият пръстен
със камъче изящен чер нефрит. Мълча като убит от гръм и мълния
в канала със дъждовните води. Когато се стопя и аз на хълма, дано покой ми Господ отреди.

Това по мотиви на "Das zerbrochene Ringlein" на Joseph von Eichendorff ли е?

Човече, спри с тъгата,
ела и погледни ме
дай ръката.
Ако за пръстен плачеш-
ето моя-да има радост
във душата твоя.
Ако не е за него
ще сторя пръстен
със ръцете свои.
Ела и влез във мен.
така ще срещнем
двама утрешния ден.

Не. Не е по мотиви на "Das zerbrochene Ringlein".
По чужди свирки не играя и по мотиви не пиша.
Чу

[quote=анонимен]Човече, спри с тъгата,
ела и погледни ме
дай ръката...

Това предложение за нов брачен пръстен ли е?
Ако да, длъжен съм да Ви откажа, госпожо.
Чу

Интересен поглед върху брака :) Хареса ми! Поздрави! :)))

Благодаря за прочита.
Чу

Готино е !!!!

Знам.
Благодаря.
Чу

Чувствата не ги обвива пръстена,а са вътре в сърцето.Колкото повече живеем с един човек по - изтъркан става пода в кухнята,но на старини с любимия човек....само мисълта те изпълва с уют и топлина.

... а брачните пръстени отъняват постепенно - и пръстите неусетно стават златни...
Чу

Ти си истинско камъче изящно .Чер нефрит си , Чу !
Остани си такъв ::))

Благодаря, Карамболе!
До нови срещи!
Чу

Това стихотворение е едно от най- кресивите неща, които съм чела.

Благодаря.
Чу

ние, когато се женихме - нямахме пари за златни пръстени и си купихме "дублета" :)), които в последствие изгубихме при премествания.

Това не ни пречи, защото пръстите ни изтъняха и станаха златни :)

Твоите пръсти - тънки, моите - редки, Осичке! :-)))
Чу

защото са тънки :))

Поздрави, Чу! Обожавам поезията ти. Много човешка, много истинска. Не е изсмукана от пръстите, а изживяна.

Не знам друг начин за писане на Поезия.
Благодаря ти, Осичке.
Чу

Здравей! Много отдавна не съм ти идвала на гости.
Хм.Размисли ме....Човек, когато си слага пръстена, никога не си казва: "Ммммммммммм! Нямам търпение да се разделим!". Нали?
Жив и здрав! Написал си неща, които искам да прочета и пак, и пак..
Поздрави: Чедото

Пак ела, чедо! :-))))))))
Чу

Какво лошо има в писането по мотиви? Всички големи поети са го правили :) Плюс това, дори и малките го правят, но обикновено без да го съзнават. Не го правят само тия, които не четат друго освен самите себе си. :)

Абсолютно вярно съждение, чедо! Създадената "по мотиви" на други автори литература може да е хубава, но не е мое любимо четмо, а колкото до това, че лично аз не пиша "по мотиви", ще ти поясня, че не го правя единстгвено поради липса на време и заради огромната ми читателска заетост върху чужди автори, включително и върху прекрасното стихотворение "Das zerbrochene Ringlein" на Joseph von Eichendorff, чието творчество познавам от добрите преводи на Венцеслав Константинов в Литернет БГ, а когато съм настроен да чета на немски, си го препрочитам за кеф и в оригинал... :-))))))

Das zerbrochene Ringlein


In einem kühlen Grunde

Da geht ein Mühlenrad,

Meine Liebste ist verschwunden,

Die dort gewohnet hat.



Sie hat mir Treu versprochen,

Gab mir ein´n Ring dabei,

Sie hat die Treu gebrochen,

Mein Ringlein sprang entzwei.



Ich möcht als Spielmann reisen

Weit in die Welt hinaus,

Und singen meine Weisen,

Und gehn von Haus zu Haus.



Ich möcht als Reiter fliegen

Wohl in die blutge Schlacht,

Um stille Feuer liegen

Im Feld bei dunkler Nacht.



Hör ich das Mühlrad gehen:

Ich weiß nicht, was ich will -

Ich möcht am liebsten sterben,

Da wär´s auf einmal still!


Нали е красиво стихотворение?

Хубаво да е утрото ти, лек да е денят ти!
Чу

Малко ЧУДеса и ще намериш отново пръстена.
Ти го можеш!

Търкулната питка назад не се връща, Христо.
Чу

Валери :)

Благодаря, Валя!
Хубав да е денят ти - с бели маргаритки! :-)))))))
Чу

Кой крив, кой - прав, - да решава Господ.Мъката на лирическия обаче хваща.Понякога човек се пита има ли право да изисква справедливост на този свят или то си е предопределено.
Децата остават като утешение и упование, а това не е никак малко.
/ Днеска звуча баш като даскал/
С поздрав!

Благодаря, че прочете, Галина.
Чу