Видях те през преспите – газиш в торфа на гнъсни блата –
деряха тръстиките твоите белоснежни фланели на дрипи.
Тогава си казах – защо ли помъкнах момичето си по света,
от който измъкване няма – единствен е пътят за никъде?
Нима наредих в небесата над нея ятата си стреляни птици?
Нима обещавах й къща да вдигна от пясък и сол – светлина?
Защо то така доверчиво потъна в безсънните мои зеници?
И тихо ми каза – аз тръгвам след теб, защото съм камък-Жена.
Тя каза – тури ме в темела! – и аз тоя камък огладих в несвяст.
Напаснах го, с вино полях го, стих пях му – и го ових с вълчи вой.
Стана градежът – светът да се срине, Господи, нека изчезна аз,
тя да остане, а аз да напиша – това е камък –
и този камък е мой!

къща - камък - жена
силна символика

Благодаря, чедо. Добър прочит!
Чудовището

е темелът в твойта любов.

Поздрав, Чу
Валя

Благодаря, Валя.
Чу

приемам го много лично това :) Защото намирам себе си.

Поздрави, Валери! От една сянка, вградена в стените на дома си.

Много силно и затрогващо!
С поздрав,Валери!

спор няма...

Видях те по нащте места
цигара от пурпур да свиваш
и газиш с ботуши в калта .
Опитваше злото да сриваш
и криеше мъжка сълза . . .
Познах те - по благата ти душа .
И разтопи ме мен - Каменната жена
и паднах в плен , не на стиха
не на външноста в плен -
а на чистия извор душа ,
достигнал далече до мен
и ме стоплил в студа и снега . .
Казах си ; - Господи , мой да е !
Дай ми го , Господи много , те моля !
Нека бъде за мене - родното синьо небе
а аз за него - жената вечна и своя . . .
Видях те , припознах те и Бога помолих .
Не зная дали с мислите - грях си не сторих ?

Поздрави ! Стихът Ви е много силен и магнетичен !
Зареждащ с енергията и топлината на юга .
Боготворя поезията Ви ! Благодаря !

Пак си излязъл извън Вселената.

Здравей, Осичке! Благодаря за прочита!
Чу

Разбирам символиката, но ми звучи и страшно вграждането ...?/ Фолклорни влияния са ме опорочили /

Благодаря, Галина!

Ами да!
Чу

Благодаря за стихчето, чедо!

Благодаря, Мима!
Тясно е тук.
Чу

Страшно е, майко, и весело...
Чу

Не съм го чела това стихотворение. Като се шматкам из блога ти, виждам че си се обърнал към библейските и фолклорни извори. Дори онова стихо за срещата на баща и син в банята ми напомня за Авраам и сина му Хам. Пиша на едно място, защото нямам много време. Инак, не знам защо но ми провокира следното:

за никъде път всъщност няма
(това не го казвай на никого)
единствено в тебе е пътят ,
свит на кълбо - кундалини
съска през тръни и драки
и през безводни пустини
бърза, задъхва се пътят,
тегли те към върха,
за да захапе опашка
и да застине така

БМП

Ехааааа... опасна си, БМП! :-))))))))))
Благодаря за прочита!
Чу

Камък-жена!!!-ако не я повали живота,то това ще стори някоя болест-повярвай ми:така е....
Валерия

Нека не пророкуваме, Валерия?
Едничък Господ знае какво ще стане.
Чудовището