Аз не знам как се спасяват айсберги, тръгнали да разцепят екватора, изобщо не вярвам, че и зайчето в храстите няма да литне в ноктите на орел, пълзенето на змията по пазвата може да бъде по-леко от ласка на вятър, а удар с приклад – край на мъките, и прегръдка към Рая – душенето с тел. Цианкалий на капки да е летен дъждец – да ти литва душицата в шемети, а пък шепата нежност да жули – коприва – и трън да забива, от свредел по-як, аз се моля, момиче, щом ми дойде мигът да политна в отвъдното време, да се връщам при теб – гмеж от полски свирци – или цъфнал из лайкучка мак. Всички твои усилия – да ме опазиш – някой ден ще отидат на вятъра – сам ще ти дойда, ще ти се предам, когато пропее последният трети петел, брачен пръстен ти нося – ще си моята волница, впримчена във екватора, ако искаш, сложи го на пръста си – и лети! – със спасения в мен менестрел. Аз все още не съм ти изпял за свистежа на вятъра в дългите птичи криле, още не съм те помъкнал на врат и на гръб из сумтящите блатни тръстики. Нищо не знаеш за облака, с който дойдох ти – гръм и мълнии в сухо поле, още ще има глава да ти пати – пея ти с гърло, в което трептят трепетлики. Вярвай, ние ще минем през сетния кръг – още миг из миражите мои се дръж, ще те влача до седмия дъх – и додето пустинята в мен плаче, пее и стене. А по изгрев ще видиш, че висиш не на сипей – а във пясъка свлича те мъж, четирийсет пустини загърбил – мъж, с когото за теб океанът ще е до колене.  

Представих си едно разлюляно от вихъра в гласа ти трепетликово море!
По всичко изглежда, че морето и от трепетликите е до колене.
Харесвам много един израз "Човек се учи не докато е жив, а... докато се научи"!
Ако се удавя в нечие трепетликово море - ще те държа отговорен, Алби!
Така стана и с циганите, дето ги излъгаха, че септември ще бъде май и те си изпонапродадоха дървата!
И после цяла зима - брррррррррррррррр!
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Море от трепетлики... ей, че хубаво, Дарчето!
Благодаря ти!
Чудовището

Заслужава си да се пее за дългите птичи криле, въпреки, че всички усилия по "опазването" един ден отиват на вятъра. Поздрави, Албатросе.Никак не ми се "блогва", където и да било, иначе с удоволствие бих гласувала.
БМП(Бояна)

Здравей, Бояна!
Къде чезнеш, девойчице? :-)))))))))))))))
Радвам се, че не заборавяш дяда си Алби, чедо!
Туй то.
Чу

Във Варна съм си дед Алби, ама нещо ме стягат чепиците да замина в Норвегия. На твоя блог попаднах покрай едно търсене на "вълчи вой". Имаше някаква статийка преди време, която обясняваше нещо за характера на звука, защо така се чувал, но не можах да я намеря. Е, намерих пък теб и твоят "вой под хиляда луни":)

Когато решиш да пийнем кафенце, обади се?
Електронната ми поща е
valerist@abv.bg
Утре пътувам за няколко дни, но ще бъда във Варна на 26 октомврий того, ще се радвам да се видим!
Чу

Аз не знам как се спасяват айсберги, тръгнали да разцепят екватора...

Мима, ако знаеш, кажи ми как?
Чудовището

Ти знаеш.

брак по сметка!
Айсбергите - с рогите напред!Аз така...боли, обаче няма начин!
А ти си Чудовище, силно, и теб няма да те боли.Затова, бъди щастливо Чю!:-)))

Опитвам се да си спомня, Мима.
Чу

Маймунче, отде тез рога, чедо? Я остави тия айсберги на Чю и стягай сърмите на Примата, доде е време! :-))))))))))
Чю

Какво се опитваш да си спомниш Чу?

Какво си мечтаех, га бех младо момче. Май това:

АКО ОТНОВО СЕ РОДЯ ПОЕТ

Аз тъпкано ще връщам тази нощ – лукави – вересиите на Антарктида –
ще духам срещу айсберги – армади, заклатили стадата си из океана,
по изгрев ще натъпча в хорските души слънцата ми, закъсали на рида,
с вик ще разцепя хоризонта – дано над никого не зее слънце-гнойна рана,
да бъдат хората свободни и щастливи – 6 милиарда полетели като птици,
да се обичат като братя – и ако в някой друг живот отново се родя поет,
на Бога ще се моля – нека сгрее душиците на братята ми и сестриците,
и нека никому не се налага да тъне гол в реки и океани от ръбест лед.

Туй то.
Чу

Абсурд е червеният глас на отрицанието на ГОЛЯМАТА ПОЕЗИЯ!

И като си помислиш, Генке, че със същата лекота някой някъде реже човешки глави, просто отмини с мълчание... Животът, описан в стихотворение, за много хорица не чини лула тютюн.
Благодаря!
Чудовището

Толкова е хубаво!
Да дойдеш с облак и гърло ....пълно с трепетлики....
Как да не се държиш за миражите!!!
Водопад от картини,които ми запалиха деня.
Благодаря ти,човече! Наистина ....толкова хубаво!

Прекрасна образност, перфектно стихотворение.!
Размечтах се за такава комбинация - брачен пръстен плюс свобода.В едно по- идеално общество сигурно ще е възможна, сега - едва ли.Но не пречи човек да помечтае.Мисля,че е признак на благородство на духа ако се пожелае на любимата "Лети!"
Поздрав сърдечен!

Благодаря за добрите думи!
Пак ела, чедо.

Благодаря, Галя!
Чудовището

Чу, постигнал си мечтата си. Време е да взривиш Кръста.

Всъде по света (и у нас) почитат по някое парченце от Светия Кръст, значи някой вече го е сторил.
Благодаря, Мима!
Чу