Тя го гледа – не може да диша, тя смалява се – дъх и душица в едно, тя за него пустини ще мине – в тундрясала киша ще намери за него от какво да му смели брашно, тя на камък ще стане – тя темел ще му легне на прага, щъркелица – ще кацне – и ще вие за него гнездо, ще погледа как кастри от дряна нова пътна тояга и ще чака да дойде – тъй както се чака Годо, тя ще точи във избата винце – и ще пийне самичка, тя – прозорец, врата, праг и песен за дългия мъж, който все се завръща – с душица на прелетна птичка, уж се връща завинаги, ала истински – само веднъж.

"ще намери за него от какво да му смели брашно"

Това се казва жена!

Няма кой да възпее жената по-хубаво от теб :)
Поздрав!

Благодаря, kapito!

Тя е моята майка,
но няма такава жена,
дето днес ще направи така,
за уменията нейни, това не е много,
но модерно е времето, а и е вътроглаво,
дето все ще намери, някоя друга жена,
да и рекне, че луда е, да не прави така,
а и друго го има, де,
де ще намери мъж,
да се завръща винаги,
а не само веднъж...

Благодаря за прочита!

ТЯ е, 4udovi6teto!!! :))))))))))))))))

Да.
Благодаря.
Тя е.

Прочита?!
Аз изразих чувства и даже мнение.
А вие търсете.
Любовта няма съмнения.
Но щом прочит е,
то май не харесва поета,
ежедневието пусто,
за туй е душата - клета.

Привет, клета душо! :-)))))))))))))))
Не се натъжавай!

Човече, не мога да смогна да прочета прекрасните ти стихотворения!
Но обещавам, ще вляза в ритъм : )))))))
Желая ти една прекрасна вечер!

Бавното четмо е най-истинското.
Благодаря ти!
Чудовището

тя на камък ще стане – тя темел ще му легне на прага,
щъркелица – ще кацне – и ще вие за него гнездо,
...

Сигурен съм, че Бог не е жена, но Жената е Богиня!
Чудовището

уж се връща завинаги,
ала истински – само веднъж.

Поздрав, Валери
Валя

Връща се, Валя.
Ако има къде.
Чудовището

е, при мен никой не се връща. всички бягат. пък може и да съм ги изгонила, знам ли.
а го мога! Мога го изброеното. мога Го.

и мезе ще нарежа... знам ли, може някой заблуден гладник да намине.

хубаво пишеш. дар словото било богатство. ти май си бръкнал баш в кладенеца... а за теб ми се вижда неизчерпаем. Има Бог в теб. Познавам го аз между буквите. И той гладен... и той огладнява и ожаднява. И май Неговото завръщане е в стиховете ти. Има къде да се върне.

Има.

Колко самотни думи...
Благодаря ти за тях.
Вярвай, той ще ти се яви!
Чудовището

Знаеш ли, и хиляда пъти да го прочета стихотворението, все ще мълча...

Такива сте вие, жените, понякога сте мълчаливи! :-))))))))))
И тогава сте най-хубави! :-)))))))))))))))))
Чудовището

Той се скита - бездомният Вечен евреин
и замита пустини със своята бяла брада.
Не очаква Христовото Второ пришествие,
просто чака да срещне своята вечна жена.
Той я търси - златна прашинка сред пясъци,
не извади късмет като златотърсач,
не улучи в поредното космическо бинго
и натрупа с лихвите три гигатона печал.
Той облита вселени и със сини светкавици
би разпорил хастара на Космоса, но уви -
все я няма и нямя и няма, къде ли е?
Мигар в ад, или в черна дупка се скри?
Той примамва я хитро с гласа на сирените,
вероятно е глуха, или вързана нейде си там.
Ако знае къде е, ще издърпа яко ушите й,
ако знае къде е - би я изтеглил и с кран! :)

Благодаря!