Неподслонени нийде стихове из теб мълчат – и как ги носиш?
Не ти ли иде да крещиш? Не ти ли иде да си взрив, кълбо въпроси?
Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали?
Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели. Отдавна океани от любов не съществуват – пустините са вред. Не виждам път, пустинен кръг, трептят пред мен абсурдните миражи. Тръгни, защото истина си струва – прекрасно е да се живее със поет,
макар да знаеш колко е опасно – като живот на остров със прокажен.  

забелязвам си това-
"трептят пред мен абсурдните миражи"

Поздрав

си е голям купон :)
Да му мислят потърпевшите!
И макар понякога да се оплакват,
всъщност всичко им е на шест:
чудесата не свършват
и всеки следващ ден
си е куплет
от посипали се
откровения :)

А бе, вярно, купон си е... но да не ти се натриса поет на главата! :-))))))))))))
Чудовището

Благодаря, kapito!

Не си далече от истината! :-))))))))))
С тази уговорка, че понякога дъхът ти спира.
Чудовището

И нека Музата е винаги до Вас !:)

Благодаря! Честито и на теб!

Честит празник, Валери! Да си жив и здрав! Тя, музата си е в тебе - на Ниагара не му е нужна гравитация.

питаш ли тези, дето са до нас?

Честит и на теб, Диана!

Не им е леко.
Чу

който да те отведе до океана Любов и Пустиня, в която да намериш себе си!
Честит празник!

Благодаря!
Честит празник и на теб!

Из непрочетените твои небеса нима авлигите летят посърнали?
Къде, кажи ми, да те отнеса? Живея сам в гнездо от мълнии и гърмели.

... и трябва всеотдайност....

Поздрав
Валя

Спасибо!

Не е лесно, но дотолкова се свиква, че изобщо преставаш да забелязваш, Валя.
Чудовището

Развълнувахте ме, че точно днес сте публикували това...Хм. Четях ви. През последните няколко години - също. Имаше моменти, в които ми приличахте на пролетно дърво, пуснало корени върху пясъчник. Нали не ви обиждам? Просто вие обличахте в дреха тъгата ни, яростта ни, самообвинението ни, безизходицата ни, любовта ни и всичко останало, за което мнозина - такива като мен - не намираха точните думи. Зарадвах се като циганче пред виенско колело, когато ви разконспирираха в блог.бг. Знаете...
В този момент обаче съм особено трогната. Аз помня за онази жена, която се е чудела дали да не сготви...сърцето си, за да нахрани децата. Помня гарата, влаковете, мръсното...
Ето затова особено ме развълнувахте днес. Много е...покъртително? дълбоко? разлюляващо? честно до кокал?...в такъв ден, като днешния, да напишете това. Чисто е като изповед пред небето.
Честит празник!
Чедото

Трогнат съм.
Благодаря, чедо.
Чудовището

А съчетанието от двама поети в един дом представяш ли си го :)))))))) Мноооого си е щуро:))))))))

Бездруго живеем в лудница...
Чудовището

непоет/непоетеса? Все примеме, че поетите са трудните за понасяне хора. А те как понасят участта си? Носят белези от рани, рани... На тях им е тежко и заради другите, и заради самите себе си. Но затова пък, когато се радват, радват се двойно по-силно - заради всички!
Много разностранно вникваш в човешкия свят и даваш поетичен израз на възможно най-тънките чувства. Браво и честит празник!! Малко преди полунощ...

Нито мога, нито искам. Поезията е занаят. Извънземен. Ако живея с поет... и той е човек, види ли ме в пространство с ключ отвътре, ще престана да съм музата му.

Благодаря, чедо, сякаш това е истината?
Е, какво, празникът свърши, да живее Поезията!
Чудовището

А защо трябва да те заключва някой?