Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див – тъй се търкаля подир залезите трънено валмо, така се свлича лавината от скалния масив, не ти написах нито ред писмо – не пиша, седя и си дера хастарите на старите костюми – не пепел – пепелища каменливи лишеи, не бели рози, по цял ден слушам яростни Вангелиси и ми се къртят коловозите, и дерайлират грохналите мои влакове, баири ми се срутват – чуваш ли? Къде ли си? Слънцата ми са арестувани – във трюмове на кораби са приковани, към мен се лутат – изперкали холандци, летящи в океаните, дали ще стигнат някой ден, дали ще падна тихо в лагуните на скута ти – из мозъка ми зинат бездни – природа, свят и ошашени птици минават на разкъсани вързуници през моите изгребани зеници, върху гръдта ми друсат се пустини и марани се тропикясват – пек в трептеж, и древни Атаками сторват в мене молебени за дъждове, и Титикаки в мен се изпаряват – мълча и дишам огнени кристали остра сол, мълча ти гол, затрупан от стени – под образа за теб запалвам свещ, в панели-ледници вторачвам рибешки очища в лед – какви очи – не са ли бистри пропасти с бръсничи в тях, аз бос вървя към теб – защо светът е толкова голям, защо съм въобще поет, а не, да кажем, някой бояджия, увиснал на перваза ти без страх, комуто ти да кажеш остани – и да му сипеш чашка със ракия, защо не съм до теб, защо съм сам, и няма Господ – Господ все е там, където аз едва ли ще отида. Не се постигнах днес, без теб потънах – момчето, неоткрило Атлантида.

Eeee, откога го чаках това момче!!!:)))))

Дойде, най-сетне дойде!

Хубаво е Мастер!

Сега, когато го дочака, отнейдето остава да изплава и Атлантида!
Чудовището

Няма къде да ходи, това момче винаги идва!

Благодаря, Маймунче!
Чу

Повече от риск е да се чете Чудовището! Риск за хора с души!
Непосилно повече от всякога...:(((

Аз ще те пазя, ако трябва с голи гърди ще те защитавам...ти си плувай!;-)))

И на мен не ми е лесно, Генке?
Чудовището

Сакън! Само не с голи гърди! :-))))))))))))))))
Щото тогава и анонимните ще се натиснат за защита...
Чудовището

Не баламосвай народа! Ти непрекъснато скиташ из градовете на Атлантида! Нали само там се виждаме? Пък и девойките ни ни доливат! Не търси кусури на щастието!

Маамустара, Ламята! Нямам ли право малко на т. нар. "художествена измислица" бре? :-)))))))))))))))))))))))
Ако една Атлантида не можем си измисли, доде сме тук, барем по една светла девойчица... :-))))))))
Чу

Bravo.

Истина е. Влюбвала съм се в човек, но в поезия на Чудовище не бях. Наистина, непосилно е.

Благодаря, че прочете, чедо, пак ела, като се сетиш, ! :-)))
Чудовището

Понякога е непосилно и за писане.
Чудовището