Постинг
26.08.2010 06:37 -
ПИСМО ДО ПОИСКВАНЕ
Ако беше служителка в пощата,
всеки ден щях да нося колет –
да ти гледам косите и брошката,
и как удряш печати навред,
как намокряш и лепваш им марката
на стотиците чужди писма,
а така ти се иска – във парка
да излезеш, да тръгнеш сама,
да си кажеш – о, Господи, истина! –
аз съм хубава, днес ми е ред –
да вървиш през света – ненаписана
от мъжа – твой клиент и поет,
всяка заран купувам си вестника
в твоя пощенски клон на кьоше,
ща да милна дланта ти със рестото
през дълбокото твое гише,
да ти кажа – здравейте, госпожо,
снощи аз Ви написах писмо –
ако Господ даде Ви възможност,
прочетете туй тихо четмо.
Ние сякаш в чувал сме натикани,
непрочетени в ужаса – свят.
Със последната поща излитаме –
писъмца без адрес и печат.
Ние сякаш в чувал сме натикани, /непрочетени в ужаса – свят.
Дано те прочетат преди последната поща!
цитирайДано те прочетат преди последната поща!
2.
анонимен -
kolko e romanti4no. . 4ovek da umee ...
26.08.2010 10:18
26.08.2010 10:18
kolko e romanti4no ..4ovek da umee da pi6e pisma..
цитирайот първото прочитане!
цитирай и да опари пръстите ти -твоите
и тихо да изстенеш от пожар на мислите....
цитирайи тихо да изстенеш от пожар на мислите....