... да бях художник, щях да нарисувам трептежите на брезовия лист, 
и слънцето, което се сбогува със мен – и хлътва в залеза златист, 
момченцето, което тихо литва след своето хвърчилце над света, 
и мама, влязла в храма за молитва след сянката на моя стар баща, 
зеницата на Синята планета – и скъсаното свое портмоне,

и синовете – хукнали жребчета в табуните ми грохнали коне, 
поета, който нощем кротко охка в харманите от лунна светлина, 
и непременно – в разпиляна охра! – косите на любимата Жена, 
и в своите безмълвни акварели да запечатам всеки светъл миг, 
във който из Господните предели и аз бях песен, стих, сълза и вик.

1 октомврий 2018 г. 
гр. София, 19, 00 ч.

    

Великолепен акварел, Валерий!

Да, мила Илинка, аз лошите просто не ги рисувам.
Благодаря.
Чу

Прекрасно :)

Казах ли ти, че си велик?

Благодаря.
Чу

Да, вече да.
Чу

В този стил и замах ми харесваш повече, отколкото на Двайсет и шести. Впрочем, Фидиевата хризоелефантинна статуя на девицата Атина в Партенона е била висока 26 лакти. Мъча се да я подражавам по чистота, но е трудно, признавам.
П и е р

Благодаря, Чичо Пепи!
До нови срещи, прегръдка за Леля Лида!
Чу