Събудих се – бе някъде към два.
И мене ме скова корона вирус.
Надигнах се – болеше ме глава.
Бях жълт като египетски папирус.

Размърдах стави, бицепс, колене.
Направих десет лицеви опори.
Не знаех – ще ме бъде, или не? –
пък, и да питам, кой ще отговори.

Във размисли въртях се до зори.
Съставих завещанието свое.
На заранта – след биричките три,
изпих два чая с риган и алое.

Нали не иде злото сам-само,
спестих ви виртуалните си ласки.
Написах и на гаджето писмо.
С колет ѝ пратих три дузини маски.

И – щом над Варна слънцето изгря,
ме заболя и седми горен кътник.
И джипито ми каза: – Бря, бря, бря! –
и ме изгледа, сякаш че съм пътник.

Сега ви пращам светлата си вест,
един завет, оставен ми от мама.
Обичайте се, мили хора, днес! –
защото утре може и да няма.

14 март 2020 г.
гр. Варна, 11, 00 ч.