... толкова съм самотен, че ми иде да ти вдигна иглу
от преспите на бялата ти рокля – и да ти кажа обичам те,
непоносими са ми ледените севери от мълчания помежду ни,
пролетите, които отминаха, не мога тъй повече да живея без теб,
измисли нещо дребничко, нещо – дори и фалшиво,
например – да ти хвана бяло зайче на белия сняг,
да те изчукам миг преди сблъсъка на приближаващите се контитенти,
изобщо разбираш ли колко искам да ти донеса книга от библиотеката,
да ти скъсам цвете, да ти простра бикините след прането,
да ти река колко си хубава на някой есенен хълм,
да ти вържа косите на снопче с кухненско ластиче,
да те люлна на люлката в парка и да ти слушам смешеца,
да те возя в метрото сред оглушели Гренландии от смартфони, айпади,
ужасяващи километри мрак – и да си ми светулка,
в която изборите ми на мъж се свеждат единствено –
да се срутя в неразрешимите зими помежду ни...
27 декемврий 2019 г.
гр. Варна, 21, 35 ч.
:)))
:)))
Да.
Благодаря.
До нови срещи, приятелю!
Чу
Между пУетки: какво ще готвиш за Нова година? - Стихотворение. После тръгвам по комшиите...
:)))
Между пУетки: какво ще готвиш за Нова година? - Стихотворение. После тръгвам по комшиите...
:)))
Недей тъй, Недоволнико, че някои тъпутетки могат и да се познаят! :-))))))))))
Чу
Благодаря, Илиана!
Весело посрещане на Новата година!
Чу
ж
ж
Всеки прави това, което може, Жоро.
Та, и аз така.
Благодаря.
Чу
Да, няма да им се случи.
Чу
Разбира се! При това – естествено велик! :-)))))))))))
Чу
Удивително, Чу! :)
Прегръдки. :-*
Удивително, Чу! :)
Прегръдки. :-*
Ами да! Щото сетне може да се уплаши и да избяга! :-)))))))))
Чу
Да, tesla, понякога успявам.
Благодаря.
Чу
