Извини ме, че се сгромолясвам,
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –
не една! – три Марии в едно,

нося само тефтерче с поезии –
и – ледунка в световния студ,
знам – един! – водопадът Замбези
е от мен само трижди по-луд,

сетни силици в преспите рия,
в мен надеждица тиха кълни,
аз дойдох, за да бъдеш Мария! –
до Безкрая на моите дни,

и небето дори да се срути
върху мен, твоят звезден сархош,
да потъвам във твоите скути –
както чезне в канията нож,

да те пия! – от обич несвястна,
да ти люлна и кичура рус...
А по изгрев – във топлата ясла,
вместо мен, да те милне Иисус.

25 декемврий 2019 г.
гр. Варна, 18, 40 ч.

 

Това е поезия, която разния мялови мушмули и изгорели проЦесори дори не могат да си помислят, че ще напишат.

Двете ядра на проЦесора му стигат само да направи римна двойка затворен-без отвори, голяма смешка.

И да - Велик си!

Общи познати споделят почудата си от бледните напъни на проЦесора да се прави на интересен, а мяловата мушмула освен своите собствени коментари, май нищо не може да изцърка от увисналата си лява ненка, увековечена под квадратната й физиономия с кнШка в ръка :)))))))))

Горките те!
Ялова мушмула и импотентен професор.
Чу

Серьозно ли? :-))))))))))))))
Чу

Естествено велик при това! :-)))))
Чу

Яловото между краката е ялово и в главата.
Чу