... когато беше моята икона,
и храмът вечер беше адски пуст,
заставах тихо – вляво, до амвона,
за теб тропари шепнех наизуст,
под купола трептяха две врабчета,
като че ли ти казваха: – Здравей! –
и пусках аз монета след монета
във дискоса – да има за елей,
и молех се на всичките Светии
Бог пътя ти към мен да озари,
и отчето, изпило пет ракии,
призна си, че е пило само три,
тогава аз помислих, че си призрак,
слетял отнейде в моя сън и стих,
и пламъчето на свещта ме близна –
за нея аз с един живот платих,
невям било е зрителна измама? –
че влизаш през надвесения вход...

Когато теб те няма даже в храма,
повярвай ми, това не е живот.

28 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.