... и мен сланата вече ми попари
безсънния лирически герой,
изхвърлих пет дузини календари,
и ни един от тях не беше мой,
и всеки ден с надеждица натискам
молива си на празния бял лист,
приел докрая смислите на риска
да мина през света добър и чист,
бедняк аз беден, друго не желая,
освен – да бъде Път и Светлина,
да си търкалям в пепелта кравая,
и – някой ден – с одрани колена! –
да преваля през своя сетен хребет,
от мравката с трошица по-голям –
за едного поне да съм потребен,
на всекиго от своя хляб да дам,
залостени души с ръждиви брави
и храмове фалшиви да руша.

И да си знам, че с обич ви оставих
протегната във стихове душа.

24 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 17, 00 ч.