... със цялото смирение, което
премина в мен от моя стар баща,
обичам всичко живо под небето,
което хвърля сянка над света –
дали човек, закъсал насред друма,
или мишле във моя вехт долап,
за всекиго стишил съм блага дума
и къшей сух от черния си хляб,
безброй слънца в отвъдното изпратил,
невям и аз за някого съм мил? –
мен всяка живинка ми е приятел,
и всичко лошо вече съм простил,
да легна – чист, в постелята си вечер,
дете да милна, книга – и Жена,
не знам какво да искам друго вече? –
освен светът да бъде Светлина
за мравката, за литналия гълъб,
за смока, изпълзял на миши лов.

Пред всекиго да бъде пътят дълъг
под шепичката Божия любов.

26 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 18, 50 ч.

Смирението е състояние на духа.
Онзи следобед седа на стол на припек. Кучето излая. След секунди изпод краката ми профуча на галоп дебел смок. По-изплашен бе от мен горкият.
Днес ден за назначения. Ако искате да ги назначат, сега е момента.
:)))

А бе... страшничко си е, нищо, че е смок.
Чу

Прекрасно единение с Бога!

Благодаря, Илиана!
Светла неделя!
Чу

Така свикнахме с посланията ти, че ги приемаме като песента на свещеника при литургия, за нещо нормално! Всеки сам стига до един или друг извод в живота, по своя пътека, но когато прочетеш стилизирани и звучащи като песен изводи, ако не е късно, поне е красиво! Господ здраве да ти дава, Вальо! За песните и за човещината!

Лошото не се бори със смирение.

Благодаря, Краси!
Чу

Тук става дума за друго, kvg55.
Чу

Ти го можеш.