... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти,
край шипката ще се стиши под Черния баир катунът,

цял полк от мравчици пеши ще хлътне в дългия мравуняк,
след миг ще почне да вали – и под игличките елхови –
за сън дълбок като че ли, къртикът дупка ще си рови,
ей, катеричке! – някой ден, когато вън снегът натрупа,
стори ми място и за мен във топличката си хралупа!

20 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 8, 45 ч.

Невероятна красота Маестро!!!!!!!!!!!!!!!

Много мило! И задушевно ще бъде в хралупата.

Благодаря, Девойчице Вселена!
До нови срещи - утре!
Чу

Да, очертава се топла зима, kvg55!
Благодаря.
Чу

Благодаря ти, Майсторе!

Да, Иличе, няма как да е другояче, щом е в моя блог.
Благодаря!
Чу

....картини....вълшебни, и топли, нежни и сърдечни...
Бог е навсякъде, и ти го намираш ,Валери!
сполай ти, че ни радваш..и докосваш..с вълшебната пръчица!!

Бог е навсякъде, Джу, но не всеки го вижда.
Благодаря.
Чу

Шишарката е като Вселената, но малка.
В старий Филибе на старий прамен какво му е да си поетичен, Вал.
Наздраве!
:)))

Наздраве, Ник!
Сигурно сега на Тримоната е тихо есенно припече - и бирата върви?
Чу