Девойчици със летни тротинетки
край пейката ми в парка си хвърчат,
а аз си правя разни тънки сметки –
защо не съм със четвърт век по-млад,
с тях да бръмча по тихите алеи,
надянал чифт раздрънкани кънки,
и да им късам цял ден орхидеи –
това поне ми иде отръки! –
покрай морето – в стихналото барче
да ги почерпя чаша леден фреш,
наместо нощем – малко, смешно старче,
да ги рисувам в стихчета на свещ,
да гледам как над мен се ветролеят
прекрасните им снопчета коси,
една от тях – във сумрака на кея
да ме прегърне – и да ме спаси! –
и в следващите две-три петилетки
да дишам хубостта на този свят...

Девойчици със летни тротинетки
във светлите ми сънища летят.

23 август 2019 г.
гр. Варна, 19, 45 ч.