... дали защото взех си своя пай от винцето, солчицата и хляба,
търкулнах вече своя сух кравай по друма подир дядо и след баба,
след мен ще го догонва моят син – и идещите подир него внуци,
додето нейде в небосвода син ще пускам дим с лулата на кълбуци,
надире ми загърбих цял живот, ни да го пееш, ни да го оплачеш! –

край мен си отлетя бая народ – а Времето щипука! – бавно раче,
и, уж, съм тук, а вече съм Отвъд, Вълшебникът ме тупна от килима,
докрай раздал си хлебеца по път – за всекиго по къшейче да има,
през светлата илюзия за Рай, под слънчицето, грохнал в изнемога,
светът търкаля своя сух кравай във пепелта – по друмите на Бога.

21 август 2019 г.
гр. Варна, 7, 45 ч.

Цял живот за единия комат се трудим.

Да.
Чу

за "единият"..комат, не съм мн съгласна, колега краваров,изв.
Чу,ти си си построил Паметник Неръкотворен, ще живееш ...вечно...
ами, ние..раби божии, влюбени в Себе си@
Човек с толкоз приятели...не може да изчезне безследно!

Да, чедо, изчезването е немислимо.
Благодаря.
Чу

Човешко.