... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? –

или шумна първото листо, дало старт връз мен на листопада,
хълтам в премалелите треви, люлнати от охлювчета бели,
татък – дето залезът кърви! – подир птици, вече отлетели,
скоро и дъждът ще завали, мълния небето ще прекръсти...
В роклица от тръни и бодли есента към мен върви на пръсти.

19 август 2019 г.
гр. Варна, 8, 15 ч.

хълтам в премалелите треви, люлнати от охлювчета бели,

Всеки ден ги виждам тези мънички охлювчета, накачулени по изсъхналите вече треволячета, на купчинки, сякашш до последен дъх да пият нищожните капчици роса, които се появяват сутрин....

Да ти река, че си велик, преди да се е събудила хисарската лудница.

Идва есен, време да запеем песен.
Хрускането на плодчето от картинката запазва лятото в организма до следващата есен.
:)))

Да, красиви треволячета.
Благодаря, Валюше!
Чу

Да, събирал съм ги по есенните баири.
Чу

О, закуската за идиоти почва в 7, 00.
Чу

Есента наистина пристъпва тихо и бавно, защото е натоварена с дарове.

Да. Най-красивите дарове!
Чу

въпреки че трудно се разделям с него и браня правата му до последно. ;)))

И аз съм така, но нямам друг избор, освен да се смиря с неизбежното.
Благодаря, Мистериозна! :-)
Чу