... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба,
във секъндхенда купих чер костюм,
за всеки случай взех и вратовръзка,
изкъпах се – и фъснах се с парфюм,
и с ваксата кубинките си лъснах,
поръчах камък – зърнесто габро,
по-лесно някак дяла се с длетото,
и на съседа звъннах за добро! –
да си нащракаме прощално фото,
дори налях в кандилцето елей,
обадих се на кмета и на попа,
и те в един глас казаха: – Здравей,
дъската ти, поете, все тъй хлопа! –
преди да легна, бири – три! – изпих,
че знам ли, горе може и да няма,
смъртта какво е? – сигурно е стих,
роден от тъпа зрителна измама,
вървя към своя неизбежен край
и го отлагам със каквото мога...

Платил цена за своя земен Рай –
хиляда лева в шепите на Бога.

31 юлий 2016 г.
гр. София, 19, 25 ч.

Къде си се запътил, без да са те повикали.

:))))))))
Много е рано още. Имаш още поне едно 50 години да пишеш стихове, които да четем - ние, Котките.:)))))
Прегръдки, Чу! :-*

Не бързай още... трябва да напишеш още много стихове.

Хисарската лудница пак е без хапчета, нали :)))))))))))

Хе хе. На Господ не Му трябват кинти. Трябват за нашите особи.
Днес коментирах с кръга, в който бях с някои, предния ти постинг. Викам, все го коментират каки, бати - за сериозното ги няма. Велик, Божествен...там ги няма. Да са живи и здрави. И да си крачат...
В добавка, никой не ми обясни какво празнува днес.
Карай да върви.
:)))

банално явление.