… когато си отиде ти, и взе душата ми да плаче,
и келнерчето ми прости за неплатеното коняче,
и дишах облак „Givenchy“ в печалната си ненасита,
и булевардът се стиши подир последните таксита,
патрулката ме опищя – и в дворчето на РПУ-то

до полунощ ти брах цветя, платих ги с целофана бруто,
и Перловска се разгневи, когато легнах си под моста,
и аз си казах „C ’est la vie!“, това бе всичко, главо проста! –
в прощалният трамваен звън изгубих просто ум и думи…
И цял живот във своя сън ще дишам твоите парфюми.

18 май 2019 г.
гр. София, 21, 15 ч.