... камеята ти с черен аметист в душата ми изпъна първа струна,
в кожухчето на залеза златист ще те прегърна – и ще те целуна,

и няма стихчета да ти чета! – ще си ги скрия в тъпата си флашка,
ще ти разказвам приказки в нощта за Буратино и за Пепеляшка,

додето – гладен, гларусът кълве безмълвните ми изгреви над кея, 
ще те раздам на всички ветрове, край мен със обич да те ветролеят,

и сутрин ще ме буди адски чист – сълза във венчелистчето на цвете –
камеята ти с черен аметист – във моя стих, останал непрочетен...

7 май 2019 г. 
гр. Варна, 20, 40 ч.