... светът е прах в изречената дума, светът е облак – в песен отлетял, 
из тихите вихрулки прах по друма след капката дъждец е шепа кал, 
дали живях във него, аз не зная, и все се питам – за какво съм жив? –
и – първолаче в празна класна стая, си пиша стиховете с прост молив, 
не знам какви са неговите смисли? – след мене да ги мисли някой друг,

а аз ще литна в небесата чисти – печален птичък! – с птиците на юг, 
в мига на сит обяд, вечерна скука, полегнали в чаршафа – мек сатен, 
нали на вас съвсем не ви и пука какво ли точно случва се със мен, 
и – ако черни мисли ви човъркат, хвърлете печелившия си зар! – 
защото днеска просто е четвъртък от веселия Божий календар...

28 март 2018 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.