... на автогара Варна стегна студ и бирата не ми вървеше никак, 
навярно ме помислиха за луд? – след автобуса името ти виках, 
диспечерът направо изкрещя: – Разкарай се от тук, дим да те няма! –
и стиската ми пролетни цветя остана там – на масата за двама, 
ченгетата от Трето РПУ ме тикнаха във спешната патрулка – 
вежливо обясних им, и на „you”, че са довтасали след дъжд качулка,

по-бял от ръски кокаин на прах, снегът те скри от мене на завоя,
на тръгване какво ти обещах? – че даже и Отвъд ще бъдеш моя, 
че в някой друг, и по-добър, живот аз ще ти дам ключе за Необята,
безкраите са без таван и под! – из тях за мен ще бъдеш все тъй свята,
метачката парцала изцеди, след туй изчезна с мократа си стирка – 
ще чакам там – на ледните звезди, да кацнеш на небесната ми спирка.

24 февруарий 2019 г. 
гр. Варна, 10, 10 ч.

    

Привет на ранобудниците!
Друго си е на небесната спирка!
:)))

Някой ден всички ще се чакаме там, Ник.
Нека се радваме на това, което живеем сега и тук?
Благодаря.
Чу

Бездумна съм.............благодаря ти!!!!!!!!!

Колкото Бог дал, Девойчице.
До нови срещи - утре!
Чу

Великолепна творба, която ми подсказа, че не съм толкова зле с паметта. Не помня само сам ли бях на Варненската автогара или в кошмарен сън "ченгетата от Трето РПУ ме тикнаха във спешната патрулка". Навярно тичал съм след автобуса, пльоснал съм се на асфалта и по липса на линейка, ченгетата са ме качили. Кълна се, с никого не бяхме пили. Мержелеят ми се две очи небесно сини, а цветята...? Не, беше зима и нямаше откъде да ги задигна. Значи не за кражба, а заради самото падане са ме отвели... Да, една нежна полицайка-хубавица ме превърза и ме пуснаха по живо, по здраво...
Ей Богу, Валери, повече не помня. Ако това е епизод от собствения мой живот, прости ми. Но, за да се кротна успокоен, подскажи ми чии бяха сините очи. И не ревнувай! Както ти сънуваш, че с луличката димиш, защо и аз да не ги сънувам?
Слънчева седмица за всички ни!
П и е р

Ето че пак изпреварих Валчето.
Велик си, Валери, напук на хабитатите :)

Много голяма образност..., не по-малка от моята, кoгато тюхках като видях покълналите ми цветя съсипани, клюмнали... Пролет щеше да настъпи, но Малък Сечко месецът на страшния студ и лед ни показа какво може...

Благодаря, чичо Пепи, всичко видях - като на живо!
Чу

Тя няма да закъснее, Фавне, ти дръж яко граматиката! :-))))))))))))
Чу

Благодаря, Ведрина!
Чу

Там на човек винаги малко му се плаче след заминаващия автобус. Изпращал съм разноцветни очи, без надежда да се завърнат. И бирата след това няма никакъв вкус. И на човек му иде да изреве на минаващото ченге.. после всичко това отминава и остават две "небесни спирки" : Варна и Мюнхен, 2 пъти годишно, 2 часа насам и натам..

Да, Морски певецо, по-безутешно, но и по-красиво, никой не може да го рече.
Благодаря.
Чу

Валето забавя, но не забравя :)

Велик си на е-нта степен!

Божествено и вселенски космичен!

Затова те обичам, че идеш винаги навреме! :-)
Чу

Така, кака... нема друга степен! :-)))
Чу

То къде по-нататък? :-)))
Чу

мисля, да започнеш да пишеш Пиеси..
поне аз, така виждам нещата..
може и Оперети, Либрето..за "Лебедката с едно крило".
смешно, тъжно и..вечно...

Ще опитам.
Чу