... въпросите ми, може би нескромни, ги питам с чистотата на дете – 
дали с добро светът ще ме запомни? – или ще ме забрави въобще, 
нали поети сме – и все се перчим кой, всъщност, е на булката жених, 
дали от мен – във нечие тефтерче, драскулка ще остане в някой стих, 
надянал си протритото сетренце, нали и аз под изгрева мълчах? –

и Вечността, захлопнала кепенци, изгълта ме – сълза и горък смях, 
под залезите – спрял по икиндия, ще спре ли мъдростта да ми горчи? – 
и аз най-сетне звезден дъжд да пия, за миг вторачил в бездните очи, 
ако не може Бог да ме пожали, да не мълчи – със стиснати уста, 
какъв съм, кой съм, Боже, и кога ли? – безмълвен, ще си тръгна от света

23 декемврий 2018 г. 
гр. Варна, 21, 15 ч.